Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

събота, 22 ноември 2008 г.

23.06.2008

Празна съм. Едно ми е такова кухо отвътре. И задушаващо. Особено през деня. Тогава дори и мислите ми ме напускат. Лежа безмислена в леглото. Тотално изпразнена от съдържание.

Шляят се по улиците. Мислите ми. Завръщат се нощем, когато стане време за сън. Нахлуват гладни и озверели. Обладават мозъка ми. Насилват го. Изпразват се между полукълбата му. Не мога да ги спра. Съмва се. Избягват задоволени навън.

Вече половин година откакто не съм спала. А някога имах красиви сънища. Боядисани в блестящи цветове. Сънувах розов въздух, музика, смях, козуначени устни, небе с вкус на захарен памук. Изгубих ги. Сънищата и цветовете.

Сега съм безцветна и недоспала. Малтретирана ежедневно от депресия, изнасилвана нощем от мислите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар