Днес беше Различният Ден, след който всичко се променя. Днес ми трепереха ръцете, така че не можех да си държа списанието в чакалнята. Коленете ми също бяха толкова развълнувани, че едва успях да се кача на гинекологичния стол. Накрая плаках с глас. За първи път от една година насам от щастие. Защото болестта си е тръгнала.
Заключ! Никога повече да не се връща! Бандха!

Цяла нощ не съм спала. С изключение на една кратка пауза за странен сън.
Треперят ми ръцете. От страх. Не помня от кога не съм се страхувала така.
Често спирам да дишам. От усилието да започна отново, ми избиват сълзи.
Остават точно 3 часа...

Cigarettes smoke people