Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

събота, 22 ноември 2008 г.

04.06.2008 (Про)падане

Казват, че любовта прилича на домино: първият път, когато се влюбим, въвлича всички останали падания.

Моето първо падане. Бях на 13. 8 години лежах на земята в несвяст от него. Някъде по средата на този кома период се престраших да го информирам. Не очаквах нищо. Исках просто да знае. За да може понякога, когато е тъжен, разочарован, самотен да се сеща, че има едно сърце, което дава всеки свой удар за него. И това да го усмихва.

"Аз съм влюбена в теб". Бях застанала зад гърба му. Наблюдавах лицето му в огледалото над мивката. Миеше си ръцете. Вдигна поглед и пресрещна моя.

"Сърцето ми принадлежи на друга". Падане. Първото. Мислех си, че то ще е най-тежкото. Мислех, че от плач ще се дехидратирам и ще умра. Сгреших. Оживях. И се оказа, че всяко следващо падане боли повече от предишното и се лекува по-дълго. Може би заради стари травми...

П.П.С: Отдавна ми е ръждясала тази първа любов. Но посвещавам това на тогавашния ТОЙ. На П.

Няма коментари:

Публикуване на коментар