Иван

Това е Иван. Наскоро го открих. Но съм силно развълнувана от него. Понякога стоя и си го гледам, друг път само си го гледам.
Иване, ако някой ден ти е особено скучно и застояло винаги можеш да се обърнеш към мен, ще те позабавлявам с пълна отдаденост. Звъни по всяко време на денонощието без притеснение. За теб винаги съм он. А също би могъл да се ожениш за мен. Ей така, колкото да се намираш на работа.

Хайку

Знаци.
Даваш.
Внезапно си прибираш.
Майната ти!

Когато бях на 19 и някой грубо навлезеше в пространството ми, оставяйки последствия след себе си не казвах "майната ти!". Доста по-конкретното "умри!" се приплъзваше остро между устните ми. Докато някой наистина не умря. Най-лошото е, че не мога да си спомня дори кой. Толкова незначещ е бил за мен!

Някой друг път

С Ивета отново отлагаме пилатеса. И това не защото например сме мързеливи. Нито пък понеже главата ми е четворна от болка, а тя е простреляна. Не! Причината е, че днес ще има мач, а ние от всички възможни зали в града, сме си избрали точно тази, която е на националния (това дали не трябва с главна буква да го напиша) стадион.
Бъдете с нас и другата седмица, когато ще има ново неочаквано развитие на историята "Ивета и Ирис тръгват на пилатес"!

Мигрена

Тази сутрин се събудих. Или напротив. Поредното събуждане, след което нещо не беше наред. (Сега като се замисля, последните ми постове все започват със сутрешно събуждане и от този момент всичко изшитнява. Може би е крайно време да престана да се будя сутрин.) Огледах се. Виждам не съвсем, някак наполовина. Мммм, да! Любимото ми! Мигрена.
Едното ми око се е затворило и отказва да промени състоянието си, а другото е прободено от светлината. Ставам. Вървя на зиг-заг към банята. Който е имал възхитително болезнен махмурлук ще разбере усещанията ми точно в този момент. Слагам тъмни очила. Обличам си нещо, не съм сигурна точно какво. Затътрузвам крака, или поне така ми се струва, по пътя към зъболекаря. Свила съм се и съм навела глава колкото мога към гърдите. В нея чудовищно отекват ударите от токовете ми.
В зъболекарския кабинет. "Махни ги тези очила, пречат ми!" и срещу ми несъобразително се изцъкля прожектора. Стисвам очи, чувам как клепачите ми изпукват. И после стъргане, пилене и между двете плюя в мивката до стола.
Тръгвам си. Леко дезориентирана. Навън е заслепяващо и слънцето смело се показва. Какъв ексхибиционизъм! И то точно по време на моята мигрена.
Вървя към вкъщи. Или поне така ми се иска. Усещам как главата ми е набъбнала, сякаш някой е изпуснал килограм бакпулвер вътре и се опитва да направи кекс. Мозъкът ми е станал притеснително голям и се влачи по паважа след мен.
След неизвестно количество време се озовавам пред конкретната входна врата на правилния етаж. С две зелени салати и клонче домати в ръце (нямам никаква идея), които приятно променят състоянието си в салатено.
На финала на този епизод допълзявам до леглото, където се гърча, съвсем предполагаемо, 40 минути, след което припадам от болка.

Метаморфоза към грозното

Сигурно е. Превръщам се в портокал. Започнала е от кожата ми метаморфозата. Днес се видях в огледалото. И не знам, от светлината ли, от що ли, запитах се къде съм зяпала до сега като съм се оглеждала. Ако продължавам така скоро ще стана сочна, ще се покрия с люспа и ще замириша на цитрус.
За това от днес съм на диета! Ще ходя пеша, ще пия толкова вода, колкото бъбреците ми могат да понесат и ще подновя вечерния си стречинг комплекс. Освен това от утре с Ивета тръгваме на пилатес фитбол и ще ходим два пъти седмично. След около 3 седмици ще включа и фитнес. Мисля разбирате колко съм ужасена от това да се превърна в портокал.
А, и още един мощен калориен убиец ще използвам. Усилен интелектуален труд (хихих, това звучи много смешно соц)! Ето, днес бях в университета и вече съм с 3 кредита по-близо до дипломирането. Следващите седмици мозъкът ми яко ще се изпоти, щото вече да го свършвам тоя бакалавър, че не мога да го понасям.
Вчерашната ми изненадваща енергийност се преля и в днешния ден. Смятам да си я използвам и утре. Отдавна не съм била толкова бодра и съсредоточена. Май си изкълчих дясната китка от вълнение...

P.S: За улеснение на тези, които са далеч от женския ужас, ще го кажа директно: в този пост се говори за целулит.

+ 4

Кантарът безмилостно показва + 4 отгоре. А, извинете, случайно някой да си търси изгубените килограми? Да предположим, че за точно 4 говорим?
Опит за отърваване от 4 кг, вариант 1:

"Умолява се собственикът с конкретното телесно тегло да се появи и скоропостижно да си ги прибере!"

Опит за отърваване от 4 кг, вариант 2:

"САМО ПРЕЗ АПРИЛ! Ако дойдете и си приберете четирите килограма СЕГА, специално за вас и НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО ще получите БОНУС още 4 килограма, отнети от собствената ми телесна маса! Побързайте! Единствено първият ПЕЧЕЛИ!"

Опит за отърваване от 4 кг, вариант 3:
"Спорт! Спорт! Спорт! Ух, изкълчих си нещо! Четирите още са тук..."

С дупето нагоре

Тази сутрин за поредна станах с дупето нагоре. Напоследък все така ми се случва. Явно съм влязла в серия дни (дано това е мерната единица, а не някоя по-едра да се окаже)ръководена от гъза ми. Не че го подценявам, но съм напълно убедена, че не е бил създаден за ръководна функция и най-доброто му изпълнение би било...Не, това не искам да го напиша, че ще настане яко смрад. Оставям сами да се досетите.
Днес към късния следобед имах изненадващ прилив на енергия и реших за нещо градивно да го използвам и се втурнах да чистя къщата, платих интернета, напазарувах, подстригах се при моя фризьор (да,да той се върна и вече не съм толкова страшна в главата, дори съм почти симпатична!), сготвих и гледах Мюзик Айдъл. Точно в този ред. А ето го сега и въпроса за вечерта: нормално ли е два обикновени (ако не броим доста убедителното твърдение на продавача, че са много приятни на допир) молива HB, единият син, другият червен и една жълта пластмасова острилка да струват 6лв? Аз лично категорично се възпротивявам на подобна реалност и в знак на моя протест платих 6лв. за два обикновени, но приятни на допир молива НВ и пластмасова острилка. Или напротив.
Тази вечер с Жельо си бяхме запланували поетично четене на общи справки от университета с цел точно изброяване на невзетите изпити, на всеки поотделно и за финал на двамата общо. Аз обаче смятам да си лягам вече, защото Л. ужасно много кашля, чак тук я чувам и сигурно е оплюла коридора с бацили.
А сега, моля за внимание! Как според вас си ляга човек станал с дупето нагоре? Вашите приблизителни отговори и точни предположения очаквам под формата на коментари под настоящия пост до края на света.