Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

петък, 11 юни 2010 г.

Нощта

Имам си нова тераса. Тази не я деля с никой. Пространствата тук са по-малки и съседите надничат едни на други в домовете. Имаме оперна певица в квартала. В момента се разпява. Не е лошо. Имаме също и барабанист.
Вечер, когато не мога да заспя, излизам на терасата да се разхладя. Вижда се парче небе и няколко звезди. Върхът на една бреза мързеливо се протяга над покрива на кооперацията отсреща. Почти тихо е. Чувам кварталът как диша. Заслушвам се в сънищата. Всеки с различен ритъм. Ето го, идва и моят...тади-да-дам тади-та-там...