Duffy

Новото предложение за Едно

Любовта на воайора

„Погледни към мен, погледни към мен...” шептят мислите ми на твоите. Но ти оставаш константна в своя балконен стоп кадър. Заскреженото ти тяло дори не потрепва от мен. А по гърба ми пробягват бодливи тръпки. Причинила си ги ти. Без да знаеш дори.

Вкопчила поглед в железобетонния пейзаж, прекарваш дните си така. Понякога се взираш и нощем. Виждам в тъмнината розовия найлонов комбинезон как сънено е прегърнал гърдите ти, плъзнал се е по корема и е полепнал по бедрата ти.

Чакаш го, очакваш. Прибираше се винаги при теб. Надвечер безпогрешно разпознаваше изморените му асфалтови стъпки да приближават и излизаше на малкия балкон, за да проследиш с поглед как тялото му стопява последните метри към вашия дом. Сърдечният ти мускул завибрирваше до скъсване, ударите му се блъскаха в панелните стени и се мултиплицираха. Докато асансьорът - скрил в гърдите си Него - пропълзяваше единайсетте етажа до теб, любовните звуци сякаш не на едно, а на сто сърца оркестрираха в тясната кухня.

Безмилостният ти профил заслепява обектива ми. Снимам те наум. Този следобед си възхитително съсредоточена, не дишаш почти. Красива в новата си памучна рокля. Грижливо събирам файловете с теб, съхранявам ги на ментален носител.

Ти не ме подозираш. Не знаеш дори, че прозорецът ми съществува. Искам някой ден да те погледам в анфас.

А той продължава да закъснява. С три месеца вече.

Погледни към мен, за малко само погледни. И аз ще ти кажа. Той няма да се върне. Прекрати насилствената си пареза. Асфалтовите му стъпки радват вече друг балкон. По кура му малиново блести чуждото червило. На него там му е добре. Има ново щастие. А ти се влачиш по черва.

Погледни към мен, погледни към мен! И аз ще те обичам безболезнено...

Love is a losing game

Това е хедлайнът за днес. Без излишни разсъждения. Просто Е.

Тъгата

След час вече ще пием. С Яни и Ивета. Действието ще се случи в Ивета. Защото живее по средата, между мен и Яни и откъм разстояние, тъй е най-удобно. Или защото първа предложи. Или пък просто така ще се случи. Това е без никакво значение.

И трите ни е налегнала една тъга. Без обяснение такава. Подозираме времето като причина, но пред себе си хич не сме  убедителни. Пречи ни обаче. На желанията. На кои точно ли? На всичките: на желанието за усмивка, за секс, за парти; на желанието да обичаме, да се разхождаме в парка, да гледаме срещу небето; на желанието да желаем дори.

След час вече ще пием. Яни, Ивета и аз. И точно след дъното на първата бутилка, а може би след това на втората (няма да им водим точна бройка), ще наебем тъгата. Ей тъй, за назидание. И отмъщение. Групово. И грубо. Да я видим после с кво лице ще ни се пробва пак да ни наляга. Само да се появи и ще я посочим с пръст и ще й креснем "Аз теб съм те ебала, ма!"

Моето легло

Моето легло е най-уютното място на света. Прекарвам там голяма част от дните и всичките си нощи. Рядко съм сама в него, често с книга, понякога е списание. Под завивките се търкалят в безпорядък мислите ми. Когато започнат да образуват куп, минавам оттам с Червената тетрадка и ги събирам. В някои нощи чаршафите са пропити от мирис на сълзи, а в други - в тях рикошират цветните вибрации на сънищата ми. 

Леглото ми обитават три възглавници. Под тях, примерно сгъната, спи през деня моята пижама. Когато светът дере лицето ми с бодливите си крясъци, скривам глава там и стоя така, докато не се усетя достатъчно силна да отвърна на ударите.

От време на време леглото ми става двойно. Тогава прибирам някого до себе си. Но за кратко. Защото случайните минувачи не са заслужили да деля с тях своя уют.

Обичам, сгушена в одеалото, да пия ментов чай, леко подмеден,  с лимон. И това докато гледам филм. Обичам и да си правя пикник. В същото това легло. Заради тези мои прищявки понякога разливам и разсипвам разни неща там. Точно в момента от кувертюрата (мразя тази дума, но понякога ми звучи вкусно, както конфитюр) ми се блещят три ягодови петна: две от тях са от вчера, а последното от сутринта. И не защото съм мърлява или мързелива не го слагам за пране въпросното покривало (с ударение на крайното О). А защото ми харесва как в леглото мирише на ягоди.

И още много неща. Прииска ли ви се да ми дойдете на гости? В моето легло? Ще ви поканя някой път. На чаша топло мляко. Дрескод: пижами, с чисти мисли и крака. И плешивци не приемам! Или напротив...

Как неочаквано се случва усмивка

Тази вечер с Мария (гаджето на Слънцето) станахме приятелки във фейсбук. 

А тя е заразно усмихнат човек. 

Покани ме да ходим заедно на извънградско пътешествие (3 х Ура!). 

И съвсем неочаквано ме поздрави с тази песен. 

Ето така се случва усмивка. Не някоя случайна, а точно моята :)

Малките знаци, които...

...означават толкова много. Но понеже сме грандомани по дефоулт, ги пропускаме. 

Онзи ден си купих новия  "Elle". Българския. Не съм пропускала брой от години. И не защото смятам, че е  най-доброто на пазара. Нещо съвсем непредположимо за маркетинг отдела на изданието ме кара месец след месец да заставам пред някой реп и ритуално да го купувам. Нещо емоционално. И съдбовно.

Случи се, когато бях на 15. Един декемврийски следобед, съвсем експериментално и непланирано,  си дадох джобните пари за затлъстелия* октомврийски брой на италианския "Elle". Смело се хвърлих между кориците му и нямаше обратен път. В очите ми се появиха бликовете на лъскави реклами и в главата ми затанцуваха лога и апели. Десетина броя по-късно, върху няколко откъснати оттам ад-фотоса написах първите си хедлайни. На испански (това, за момента, има отношение към историята доколкото изяснява мотивите за написването им). А десетина години по-късно работя в рекламна агенция (добре де, от 3 дни съм безработна, но това е временно) и крайно целенасочено и таргетирано бръскам хедлайни всякакви. Дори съвсем скоро ще си имам университетска диплома, на която със златни букви е изписано (поне аз така си го представям, толкова пари оставих там, мисля съм изплатила 5 златни букви) "РЕКЛАМЕН МЕНИДЖЪР". 

Ето и още една знакова история. Има едно поверие, че когато падне пъпчето на бебето, където го хвърлиш, такова ще стане то като порасне. Моят съсухрен пъп вече 24 години виси на един постер на Чарли Чаплин в легендарния му образ на скитника. Няма напразно да му е. Но това ще ви го споделя наесен. 

Вчера прекарах 12 часа (почти) в един задимен и одимен (от машина за дим) тъмен стриптийз бар находящ се някъде на Околовръстното. Това сигурно ви се струва не особено подходящо за една почтена и тъй високоморална дама кат' мен. Но сега ще ви се разясня, щото никак не е както ви звучи. На снимки бях. На един чужд филм (да се разбира "не мой"). И там отидох уж да помагам, а някак непотребна ме направиха (като изключим, че го играх сервитьорка за 2 секунди в кдр). Но не от това цял ден имам мускулна треска на ръцете. А защото учих едната актриса да се върти и плъзга по пилона. Моля, без въпроси аз откъде го мога. Все още е необяснимо и за мен. Ама добре ми се получиха движенията. Все едно цял живот тва съм правила. Моята "ученичка"  си помисли, че съм от персонала на заведението (понеже тя не ме познаваше). Това се разкри в един неловък (за нея) разговор завършил с изчервявка (нейна). Ако имах повече цици за показ и предвид безработното ми положение в момента, хич нямаше и окото ми да трепне да танцувам еротик в някоя и друга вечер от седмицата.

А сега последната история. Може да не смятам българския "Elle" за най-доброто списание на пазара, но пък намирам редакторските статии (аплодисменти за Мария Гергиева, заслужено е главен редактор) за чудесни. Реших да си направя табло с тях, за по-бърз достъп, когато ми се доще/дотрябва да си открадна по някоя идейка оттам. И се зарових по старите броеве. В рубриката "Elle здраве" на майския, с година закъснение, си намерих знаците. Едната статия: "Диета против безплодие?" (тогава точно един гинеколог ми съобщи за моето). Доста тематично ми се е получило без да разбера. Затова сега вниманието ми е насочено към втората статия: "Бременна съм!". Малко странна ми се струва подобна последователност. Бременността и безплодието са тъжно несъвместими. Но ето го посланието за мен: "Въпросителните са минало, време е за малко възклицателни!!!!!!!!!" Който не го дешифрира, нека погледне пунктоацията в заглавията на статиите и ще разбере как в 23ч слънцето изгря в моята стая. 

Малките знаци, които ни перват по носа, за да им обърнем внимание. Ако се научим да ги ловим, кристалната топка и шепата хвърлени бобени зърна ще ни станат излишни четци на бъдещето. И да вярваме трябва. В себе си, в знаците, които са си само наши. Казват, че вярата последна си отивала. А след нея, само небе...

*Термин от медия-кухнята обозначаващ печатно издание, най-често списание, в което има много, много, мноооого реклами.