Ще стана Принцеса напук на всички мърляви принцове, които се оказаха неспособни да ме обичат дългосрочно!
Хайде, поздрав. Днес съм в отврат шитнярско настроение. Още от сутринта. И под "сутринта" имам предвид 7:15, когато се събудих. Въпреки че заспах към 5. И сънувах Жельо, който снощи ме остави да се прибирам сама през наркоманите, които явно тази вечер имаха сбирка в нашия блок

Eight-fuckin-March

Хайде, Някой, идвай си вече при мен! Не издържам повече без теб! Може да ми донесеш цветя. Съвсем неочаквано ще ми е. Защото от години никой не ми подарява цветя.
Тази вечер с Ивета и Йордан си говорихме за вече несъществуващите ни най-важни връзки. Мислех, че моята съм я преживяла най-накрая, но ето, че всичко се върна, все едно никога не си е тръгвало. И станах много, много тъжна.
Жельо за пореден път ме излъга с уговорка.
Когато все пак се прибрах (Данчо, благодаря ти, че се обади, за да провериш дали съм се безпрепятствено) на екрана ми светеше скайп прозорец, в който един опит за художник, живеещ в Испания, ме нарича кучка. И това, защото:
1. Не съм си зашита за компютъра и ме е нямало пред него, за да му отговоря на поздрава
2. Винаги е искал да бъде bad boy и да нарича жените "кучки" (това не е моя догадка, само си го е написало човечето)
В момента е 3:49, а аз съм толкова изморена от разочарования, че нямам сили дори да заспя. И продължавам да съм тъжна. Много, много.
Настоящето "днес" не започна никак добре. Но все още остават 20 часа, в които може да се промени.

P.S: Яни, спокойно, с Данчо спазихме всичките ти инструкции и през цялото време до вкъщи стояхме на почтително разстояние един от друг. Включително и в асансьора. Най-вече в асансьора:))

P.P.S: Наближава пролетта. Време е за годишно чистене. На френдлиста. Тази година май няма да има ентрита, само дилийти.

Да заковеш вятъра

Днес ми е ужасно нервно. В стаята ми духа супер силен вятър и така клати абажура, че, подозирам, той всеки момент ще падне от тавана.Дограмата вкъщи е толкова стара и разкривена, че в такива дни все едно живеем в сламена колиба. Жельо има един юрган, олекотен и голям, който ми се струва вятъроустойчив и си помислих "би било добре да го закова на прозорците". Питах собственика му и той никак не се възпротиви на идеята, напротив дори. В последния момент обаче, точно когато замахвах с вазата-чук, да го пробода с пирона завинаги, ми дожаля. Щото е хубаво юрганчето, уютно едно такова.
В крайна сметка заковах две парчета вълнен плат, зелен, на прозорците. Доста дизайнерско решение, не мислите ли. В ромски стил. Не че помогна особено. Сега в стаята освен, че е ветровито е и тъмно.
Предавам се! Време е за крайните мерки: вече съм овита в одеало и се опитвам да работя.
Напоследък прекалявам с едни неща...Но подозирам, че не малка част от тези неща четат блога ми и не върви тук да разказвам за тях. Малко прецакано се получава и доста наведено.
Голяма борба беше докато това се появи. Днес освен нервна, съм и особено тъпа. Добре че е Яни. Благодаря ти, Яни! Ако не беше ти сигурно щях да съм си прегризала вече някой крайник от яд.
Та, точно тази песен, щото много й е добър текстът. Особено онази част "ааааа ааааа, си давал моите цветя на друуугааа". При мен често така става. Да не си получавам цветята. Лилавите ириси най-вече. Егати жокера! Прекалените неща са на ход! :))