Ще се излекувам. От този, Синеокия. Мислех, че си е тръгнал от мен тогава. Когато всеки от нас затвори вратата към другия. И общият ни дом престана да съществува.
Сгрешила съм. Неправилно съм диагностицирала тази раздяла. Без съпровождащи симптоми Синеокия се е врастнал в сърцето ми. Живеел си е там необезпокояван, хранел се е паразитно с чувствата ми.
Преди месец. Една нощ. Размърда се. Изпрати своите елктроимпулси към мозъка ми. Ритна с трясък вратата и изплува мокър и слузест от Подсъзнанието ми. Започва да вие. Вкопчи кривите си черни нокти в най-нежния слой на моя мозък. Толкова ме боли, че чак ми се повръща. Всичките ми мечти се разбягват изплашени. План-графикът ми внезапно прижълтява, напуква се и се посипва на прах.
Чудовището е завзело вътрешния ми свят. Синеокия се е впил в сърцето ми и контролира всеки негов спазъм.
Боря се. Не мога да отворя очите си. От плач лицето ми се е превърнало в неразличима телесна маса.
Крещя за помощ. Всички избягаха. От гърлото ми излизат само бълбукащи нечленоразделни звуци.
Имам нужда от лекарство. Искам да изтръгна този сърдечен паразит от себе си.
Синеокия. Отказа се от мен. Върна ми обратно любовта. С рекламация.
Любовта ми е дефектна стока. Няма интерес към нея. Липсват й верни потребители. Липсват такива, на които тя да е потребна. Ясно е. Ще я забравя в коша с етикет "Преоценени".
А някой случаен ден, един нарочен принц (или евентуално белият му кон) може да я изрови и да вземе да му се хареса (на принца, не на коня) тази моя любов. Точно такава. Непроменено дефектна.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар