Недей ми писа! Аз съм тъжна и искам само да угасна.

Прекрасна пролет - ах, без тебе тя е любов без плам.

Ръцете ми не те прегръщат - аз сключвам ги безгласна.

напразно ти зовеш сърцето ми - то е покойник ням.

Недей ми писа!

Недей ми писа! Нека нявга тъй да умрем ний - разделени.

И питай Бога...питай тебе, дали те любих аз...

Ако из твоето мълчание дочуя влюбен глас,

Аз ще мисля, че е глас от Рая - ала - далеч от мене...

Недей ми писа!

Недей ми писа! Аз се плаша; страхувам се от моя спомен;

Там скрит е твоят глас - и често той ме зове звънлив.

О, как ще доближи ръката скиталецът сломен, бездомен?

Едно писмо от скъп познайник е образ вечно жив.

Недей ми писа!

Недей ми писа! - тез три думи, които

към печал ме тласкат.

Гласът ти сякаш ги разлива над моето сърце,

През твоята усмивка сякаш аз виждам ги да бляскат,

Целувка сякаш запечатва ги в моето сърце.

Недей ми писа!

Марселин Деборд - Валмор

Един на две жени

Протяга се в нега

едната при него,

а другата зъзне в леглото сама.

И мъка те свие,

та чак ти се вие - 

мъжът ти е твой и не твой у дома.

Ти чакай с надежда

и мълком нареждай:

ще мине неделя и месец - нима?

Да легне днес може

с теб в брачното ложе,

а може - съвсем му не иде в ума.

Покорна и чинна

бъди му робиня,

край печката стой омотана в дима.

"Звездите ще снема,

но аз ще го взема!"

Ориз да свариш даже не съумя.

Да знаех таз горест

на женската орис,

не бих се венчала под страх от кама.

Най-после смири се - 

от тебе зависи:

стократ по-добре цял живот сам-сама!

Хо Ксуан Хънг

Един обичам - той ме изоставя.

Друг мен обича - аз съм отегчена.

Измъчва ме един, но аз не стена,

измъчвам друг, а той ме обожава.

Студен брилянт обичам до забрава,

за друг блестя като брилянт студена.

Лукаво от един съм победена,

към друг пък аз самата съм лукава.

Накажа първия - от скръб умирам;

помоля втория - честта си губя;

и тъй и инак аз съм все нещастна.

Тогава изход по-добър намирам:

към оня, който ми е чужд, съм груба,

напускам тоя, който в скръб ме тласна.

Juana Ines De La Cruz

Аз заемам толкова малко място. И въпреки това никой не ме иска в живота си...

Няма значение кой те е прегръщал снощи и какво ти е шепнал. Колко ти е обещал и колко е взел от теб. Важното е, че днес си болна, тресе те, имаш температура, а няма кой дори един чай да ти направи, кой да те завие. Щом нямаш това, нямаш нищо. И не си по-различна от кучетата на улицата, на които никой не е дал име.

Бърза приказка

Имало едно време едно бонбонено синьо небе и три бели облака от захарен памук, които се гонели по него. А точно под тях, в две съседни царства, живеели Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Живеели си не зле поотделно те, но един ден се срещнали съвсем случайно на граничната бразда между двете царства и решили, че е много удачно (понеже било зима) да пият чай заедно. И пили, пили те цели три чая. А когато се извила парата над четвъртата чаша чай, погледите им се целунали и сърцата затуптели влюбено.

Заживели заедно Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Слели царствата си в едно. И живели, живели и се смели, и се обичали. Но ето, че щастието и любовта им вече били на привършване. И двамата го усещали, но всеки си мълчал и криел от другия (или може би с мълчанието си от себе си се опитвали да се скрият). Нямало от къде да попълнят запасите си от любов и щастие. Принцът започнал все по-често и за все по-дълго да отсъства от двореца. Принцесата стояла сама и го чакала да се прибере. Той се връщал, хвърлял мръсните си чорапи пред коша за пране (Принцесата така и не успяла да го научи да ги слага вътре) и си лягал да спи. Мълчал. Не казвал къде е бил. А тя не смеела да го попита. И на следващия ден същото. И на по-следващия. И на по-по-следващия...

Една вечер обаче се случило нещо различно. Прибрал се Принцът вкъщи. Не събул чорапите си. Останал с тях. Приближил се до Принцесата. Погледнал я с езерните си очи. Целунал я. Погалил я по косата с цвят на тъмен шоколад. И пробол сърцето й със сребърната си кама. Забил я дълбоко, чак до дръжката. Завъртял я бавно по посока на часовниковата стрелка, после наобратно. Принцесата издъхнала толкова бързо, че дори не успяла да попита "защо?". Свлякла се. От удара със земата порцелановото й тяло се разбило на хиляди парчета, а тъмношоколадовата коса се разтекла по мраморния под. В този ден всички ириси в тяхното царство, както и в съседните три, повехнали и престанали да бъдат лилави.