Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

събота, 22 ноември 2008 г.

14.06.2008

Надвечер. Докато светлината в стаята се смалява и потъмнява...

Как така един ден срещаш някой и останалите престават да  съществуват? А този някой се превръща във всичко за теб? Просто. Без обяснение.

Къде тогава е моят някой? Защо се бави толкова? Да не би по пътя към мен да е срещнал някой, когото по погрешка да е разпознал като свой и аз да съм престанала да съществувам за него? Това би било ужасно тъжно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар