петък, 25 септември 2009 г.
United States of Tara
Сериалът на новия сезон. Преди 2-3 поста го анонсирах. Само 2 епизода са ми останали от първия му сезон. Пазя си ги за десерт. Трейлър за вас:
сряда, 23 септември 2009 г.
MonoLove 2
Може би накрая правиш като във филма: примиряваш се, че не ти си обичаната, приемаш да бъдете добри приятели и накрая вдигаш тост на сватбата му с друга. А в паузите между действията си пореваваш тайничко, защото ти не си никак по-лоша от нея. Е, вярно, че си по-висока, слаба и умна...
Поздрав за всички моноловъри (като мен) с любимата ми сцена от цитирания по-горе филм:
вторник, 22 септември 2009 г.
MonoLove
Тази вечер един въпрос разяде съня ми. Какво правиш, ако си крайно и непоправимо влюбена в някой, който никак в теб и отгоре всичко бива привлечен генерално от ниски, дебели и глуповати женици? А ти, колкото и да се опитваш, все средна на ръст си оставаш и ни сантиметър надолу не мръдваш, задникът и циците също отказват да се раздуят и да образуват обем в повече. Симулация на глупота поне винаги можеш да докараш, щото като се замислиш, май положението, в което си се завряла не е от най-умните. Но въпреки това, въпросът, който ми постави забрана върху съня си остава...
Autumn sonata
Play. След дълга пауза. Или не чак толкова. И по-дълги са ми се случвали. А последното ми изчезване беше за ъпгрейд. Връщам се по-мирна, вече намерила търсеното. Откривам новия сезон!
Наесен ми е най-любовно, най-щастливо, най-тихо. Наесен ми е най. Всяка есен е различна, липса на повтаряемост има в този сезон, а уж е ежегодно събитие.
Тази година е време да си припомним Ингрид Бергман, да послушаме Шопен докато пием вино със синьо сирене, да съберем отново литературния клуб и да спечелим Новелова награда. Да проверим как е джазът в 3 уши, да започнем да правим йога и да се научим да въртим обръч. Да не пропушим отново, но пък да ни се случи нещо Любовно и Голямо. Да помним сънищата си, да пием топло кафе в Стрийта (хайде някой да измисли ново място, обаче пак толко да е уютно). И да пишем, пишем, пишем. Разкази, романи, новели, хайку, сценарии - все за първа награда. Нов сериал да погледаме, United States of Tara, Еми носител, Диабло Коди да му е сценарист. И много цвят да има. И звук. Защото е есен и ми е най.
Ако четете и ви е крайно неразбираемо, то значи сме напълно непознати. Но това е съвсем поправимо. Защото за себе си ви разказвам. Ако четете и ви е напълно алогичен разказът, значи сте объркали блога, но сте свободни да си тръгнете, щом ви е непоносимо.
На напускащите пожелавам хубава есен. А за тези, които ще се включат в програмата...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
