Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

петък, 10 април 2009 г.

Тъга

Тази вечер безпричинно и напълно неочаквано през лицето ми се преметна тъга някаква. Първата мисъл, която ми се появи по неин адрес беше, че е нечия чужда, случайна и напълно заблудена. Но не. Прибра си се вкъщи с мен. Доста свойски се метна в леглото ми и в момента ме гледа очакващо с кухите си очи. Моята си е значи. Съблякла е мръсните си дрехи.
Голата тъга ми се облизва покадканящо, няма търпение да ме обладае. Бавно и дълбоко. Без лубрикант. Така обича тя. А понякога й харесва рязко да прониква в мен, та да ми избият сълзи и да ме обезвъздуши.
Тениската ми смърди противно на цигари. Дънките също. И косата. Повдига ми се от миризмата. Но това, защото преди малко излязох от подземието на Бекстейдж. Ще закача всичко на сушилника на терасата. И кожата си също. Тя е най-пропита. А главата ще оставя там просто за проветрение.
Сега си лягам. И утре сутрин (по обяд) като се събудя искам тъгата вече да си е тръгнала. Най-обичам такива прости отношения, чука и на сутринта го няма (някой-то, нещото). Без закуски в леглото, без прегръдки и целувки. Без опити за сутрешен секс (мразя). Само бележка драсната: "Сбогом. Прости. Някой друг път ще повторим" точка

сряда, 8 април 2009 г.

Смяна в плана

Внезапно и преждевременно паднах простреляна. Никак не беше честна игра. А днес щяхме да ходим пак при готината мацка с пилатеса. Но уви! Провали се планът. Сега ще си стоя присвита в корема и ще уча за изпита в петък, който дори не съм вече убедена, че ще се състои поради несериозност от отсрещната страна. Непоследователността в поведението на въпросния човек започва сериозно да ме нервира (по-скоро дразни, от известно време не допускам хабене на нерви). А как само ми се яде шоколад...фин млечен от онзи, в светлосинята опаковка, с каничка мляко и цветя на нея.

понеделник, 6 април 2009 г.

I believe in me and pilates fitball

А сега: аплодисменти за момичетата, които отидоха на пилатес и си купиха катинарчета за гардеробите в съблекалнята (някаква странна политика на клуба, нещо като "всеки да си знае катинарчето и никога да не посяга на чуждото"). Дайте всичко от себе си и направете дланите си да почервенеят от клап, защото момичетата ще повторят тренировката в сряда (твърде вероятно заради катинарчетата).
Най-хубавото за деня: онази пилатес топка, за която си мечтая от години и която Яни ми подари за рождения ден. Не е дефектна, просто аз съм смотана. И добре че беше днес тренировката, за да видя, че топките в залата имат тапи. Та си говорих после с пилатес-момичето (страшна мацка, ей заради такава лесбийска ставам. а,да втората причина след катинарчетата в сряда пак да сме там. щото и Ивета й мята белтъци) и то каза, че трябва да имам дори две. Първо се почувствах, прецакана, щото моята топка даже една си няма. Но като се върнах вкъщи реших да си потърся кутията от топката. Добре че съм си такава прибрана! Двете пироновидни тапи си ме чакаха там, залепени с тиксо, скрити в най-тъмния ъгъл (добре де, преувеличавам, хванахте ме! просто ми се ще да се чувствам по-малко тъпо от факта, че ги намирам чак след 3 месеца). Нямам търпение да дойде утре (това отдавна не ми се е случвало) да отида при гумаджията да ми я напомпа:))) И после йе йе йе кеф! Ще се упражнявам, щото се оказа доста трудно с тая топка. Почти съм сигурна, че с по-малко от изкълчена китка няма да мина.
Днес ето това ми е песента. Въпреки че я откривам (по-скоро тя си ме намери) чак в 23ч. Хайде поздрав за всички, на които чуждите обувки им правят мазоли и предпочитат да бъдат себе си.