Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

петък, 1 май 2009 г.

Тъгата

След час вече ще пием. С Яни и Ивета. Действието ще се случи в Ивета. Защото живее по средата, между мен и Яни и откъм разстояние, тъй е най-удобно. Или защото първа предложи. Или пък просто така ще се случи. Това е без никакво значение.
И трите ни е налегнала една тъга. Без обяснение такава. Подозираме времето като причина, но пред себе си хич не сме  убедителни. Пречи ни обаче. На желанията. На кои точно ли? На всичките: на желанието за усмивка, за секс, за парти; на желанието да обичаме, да се разхождаме в парка, да гледаме срещу небето; на желанието да желаем дори.
След час вече ще пием. Яни, Ивета и аз. И точно след дъното на първата бутилка, а може би след това на втората (няма да им водим точна бройка), ще наебем тъгата. Ей тъй, за назидание. И отмъщение. Групово. И грубо. Да я видим после с кво лице ще ни се пробва пак да ни наляга. Само да се появи и ще я посочим с пръст и ще й креснем "Аз теб съм те ебала, ма!"

2 коментара:

  1. Написано преди това, изтрито след това... и после пак и пак...чуство неизписано но изживяно!

    ОтговорИзтриване
  2. Явно си довършала бутилките сама. Ама я как поетично ти се е получило

    ОтговорИзтриване