Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

неделя, 26 април 2009 г.

Малките знаци, които...

...означават толкова много. Но понеже сме грандомани по дефоулт, ги пропускаме. 
Онзи ден си купих новия  "Elle". Българския. Не съм пропускала брой от години. И не защото смятам, че е  най-доброто на пазара. Нещо съвсем непредположимо за маркетинг отдела на изданието ме кара месец след месец да заставам пред някой реп и ритуално да го купувам. Нещо емоционално. И съдбовно.
Случи се, когато бях на 15. Един декемврийски следобед, съвсем експериментално и непланирано,  си дадох джобните пари за затлъстелия* октомврийски брой на италианския "Elle". Смело се хвърлих между кориците му и нямаше обратен път. В очите ми се появиха бликовете на лъскави реклами и в главата ми затанцуваха лога и апели. Десетина броя по-късно, върху няколко откъснати оттам ад-фотоса написах първите си хедлайни. На испански (това, за момента, има отношение към историята доколкото изяснява мотивите за написването им). А десетина години по-късно работя в рекламна агенция (добре де, от 3 дни съм безработна, но това е временно) и крайно целенасочено и таргетирано бръскам хедлайни всякакви. Дори съвсем скоро ще си имам университетска диплома, на която със златни букви е изписано (поне аз така си го представям, толкова пари оставих там, мисля съм изплатила 5 златни букви) "РЕКЛАМЕН МЕНИДЖЪР". 
Ето и още една знакова история. Има едно поверие, че когато падне пъпчето на бебето, където го хвърлиш, такова ще стане то като порасне. Моят съсухрен пъп вече 24 години виси на един постер на Чарли Чаплин в легендарния му образ на скитника. Няма напразно да му е. Но това ще ви го споделя наесен. 
Вчера прекарах 12 часа (почти) в един задимен и одимен (от машина за дим) тъмен стриптийз бар находящ се някъде на Околовръстното. Това сигурно ви се струва не особено подходящо за една почтена и тъй високоморална дама кат' мен. Но сега ще ви се разясня, щото никак не е както ви звучи. На снимки бях. На един чужд филм (да се разбира "не мой"). И там отидох уж да помагам, а някак непотребна ме направиха (като изключим, че го играх сервитьорка за 2 секунди в кдр). Но не от това цял ден имам мускулна треска на ръцете. А защото учих едната актриса да се върти и плъзга по пилона. Моля, без въпроси аз откъде го мога. Все още е необяснимо и за мен. Ама добре ми се получиха движенията. Все едно цял живот тва съм правила. Моята "ученичка"  си помисли, че съм от персонала на заведението (понеже тя не ме познаваше). Това се разкри в един неловък (за нея) разговор завършил с изчервявка (нейна). Ако имах повече цици за показ и предвид безработното ми положение в момента, хич нямаше и окото ми да трепне да танцувам еротик в някоя и друга вечер от седмицата.
А сега последната история. Може да не смятам българския "Elle" за най-доброто списание на пазара, но пък намирам редакторските статии (аплодисменти за Мария Гергиева, заслужено е главен редактор) за чудесни. Реших да си направя табло с тях, за по-бърз достъп, когато ми се доще/дотрябва да си открадна по някоя идейка оттам. И се зарових по старите броеве. В рубриката "Elle здраве" на майския, с година закъснение, си намерих знаците. Едната статия: "Диета против безплодие?" (тогава точно един гинеколог ми съобщи за моето). Доста тематично ми се е получило без да разбера. Затова сега вниманието ми е насочено към втората статия: "Бременна съм!". Малко странна ми се струва подобна последователност. Бременността и безплодието са тъжно несъвместими. Но ето го посланието за мен: "Въпросителните са минало, време е за малко възклицателни!!!!!!!!!" Който не го дешифрира, нека погледне пунктоацията в заглавията на статиите и ще разбере как в 23ч слънцето изгря в моята стая. 
Малките знаци, които ни перват по носа, за да им обърнем внимание. Ако се научим да ги ловим, кристалната топка и шепата хвърлени бобени зърна ще ни станат излишни четци на бъдещето. И да вярваме трябва. В себе си, в знаците, които са си само наши. Казват, че вярата последна си отивала. А след нея, само небе...

*Термин от медия-кухнята обозначаващ печатно издание, най-често списание, в което има много, много, мноооого реклами.

Няма коментари:

Публикуване на коментар