Моето легло

Моето легло е най-уютното място на света. Прекарвам там голяма част от дните и всичките си нощи. Рядко съм сама в него, често с книга, понякога е списание. Под завивките се търкалят в безпорядък мислите ми. Когато започнат да образуват куп, минавам оттам с Червената тетрадка и ги събирам. В някои нощи чаршафите са пропити от мирис на сълзи, а в други - в тях рикошират цветните вибрации на сънищата ми. 

Леглото ми обитават три възглавници. Под тях, примерно сгъната, спи през деня моята пижама. Когато светът дере лицето ми с бодливите си крясъци, скривам глава там и стоя така, докато не се усетя достатъчно силна да отвърна на ударите.

От време на време леглото ми става двойно. Тогава прибирам някого до себе си. Но за кратко. Защото случайните минувачи не са заслужили да деля с тях своя уют.

Обичам, сгушена в одеалото, да пия ментов чай, леко подмеден,  с лимон. И това докато гледам филм. Обичам и да си правя пикник. В същото това легло. Заради тези мои прищявки понякога разливам и разсипвам разни неща там. Точно в момента от кувертюрата (мразя тази дума, но понякога ми звучи вкусно, както конфитюр) ми се блещят три ягодови петна: две от тях са от вчера, а последното от сутринта. И не защото съм мърлява или мързелива не го слагам за пране въпросното покривало (с ударение на крайното О). А защото ми харесва как в леглото мирише на ягоди.

И още много неща. Прииска ли ви се да ми дойдете на гости? В моето легло? Ще ви поканя някой път. На чаша топло мляко. Дрескод: пижами, с чисти мисли и крака. И плешивци не приемам! Или напротив...