Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

събота, 2 май 2009 г.

Новото предложение за Едно


Любовта на воайора

„Погледни към мен, погледни към мен...” шептят мислите ми на твоите. Но ти оставаш константна в своя балконен стоп кадър. Заскреженото ти тяло дори не потрепва от мен. А по гърба ми пробягват бодливи тръпки. Причинила си ги ти. Без да знаеш дори.

Вкопчила поглед в железобетонния пейзаж, прекарваш дните си така. Понякога се взираш и нощем. Виждам в тъмнината розовия найлонов комбинезон как сънено е прегърнал гърдите ти, плъзнал се е по корема и е полепнал по бедрата ти.

Чакаш го, очакваш. Прибираше се винаги при теб. Надвечер безпогрешно разпознаваше изморените му асфалтови стъпки да приближават и излизаше на малкия балкон, за да проследиш с поглед как тялото му стопява последните метри към вашия дом. Сърдечният ти мускул завибрирваше до скъсване, ударите му се блъскаха в панелните стени и се мултиплицираха. Докато асансьорът - скрил в гърдите си Него - пропълзяваше единайсетте етажа до теб, любовните звуци сякаш не на едно, а на сто сърца оркестрираха в тясната кухня.

Безмилостният ти профил заслепява обектива ми. Снимам те наум. Този следобед си възхитително съсредоточена, не дишаш почти. Красива в новата си памучна рокля. Грижливо събирам файловете с теб, съхранявам ги на ментален носител.

Ти не ме подозираш. Не знаеш дори, че прозорецът ми съществува. Искам някой ден да те погледам в анфас.

А той продължава да закъснява. С три месеца вече.

Погледни към мен, за малко само погледни. И аз ще ти кажа. Той няма да се върне. Прекрати насилствената си пареза. Асфалтовите му стъпки радват вече друг балкон. По кура му малиново блести чуждото червило. На него там му е добре. Има ново щастие. А ти се влачиш по черва.

Погледни към мен, погледни към мен! И аз ще те обичам безболезнено...


Няма коментари:

Публикуване на коментар