Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

понеделник, 20 април 2009 г.

Разказът за сп. Едно



Ще бъда кратка: това горе е снимката, по която трябва да се напише разказ, а това долу-разказът. Яни, ти си :)

Случаен превоз
Казват, че хората се раждат сами и умират също тъй сами. При мен обаче се случи различно...
Казвам се Ангела и съм на 24 години. В деня, в който дойдох на този свят заедно с мен се появи и сестра ми. Голяма борба падна коя да излезе първа. Скубане, ритане, дране с недорасли нокти. Накрая тя ми стъпа на главата и победи. Кръстиха я Ада. 
Не знам дали от чувство за хумор или от липса на въображение родителите ни са ни дали тези имена. Знам само, че от този ден нататък в едната започна да се развива само доброто, а в другата–само лошото. Като по шаблон, без да излизаме от очертанията. 
Аз: свирех на пиано, посещавах класове по балет, бях прилежна ученичка, изпълнявах си домашните задължения; ходех на опера, театър, изложби; на 12 вече бях прочела по 3 пъти „Война и мир” и „Ана Каренина”; завърших с отличие руска филология в държавния университет; омъжена съм за инженер; имаме момченце на 6 месеца; в момента съм домакиня.
Ада: биеше се с момчетата, беше обезглавила всичките си кукли, бягаше от вкъщи; на 11 си направи първата татуировка (пламъци от външната страна на десния глезен); 5 пъти е била в кома; докато завърши средното си образование я бяха изключвали от всички държавни училища в града и от няколко частни също; смени няколко специалности в университета, не се дипломира; запозна се с някакви хора; в момента е криейтив директор на международна рекламна агенция, живее в огромна къща, има ротвайлер.
Когато бяхме на 9 семейството ни емигрира в Белгия. Няколко години по-късно, обикаляйки из брюкселските галерии попаднах на фотография на две жени седнали на пейка. Никак нямаше да й обърна внимание, ако не беше заглавието. ’78 „Secret”. Прекарах целия онзи следобед зазяпана във фотоса, опитвайки се да открия тази тайна. Чудя се, дали ако тогава бях успяла да я разгадая щях да предотвратя последвалите събития.
***
Октомври ’78г. Хайделберг, Германия
Бригите, 27 годишна, брюнетка, ниска, затлъстяла. Все още неизвестен скулптор. Живее в малко мрачно ателие в мърляв квартал, където навсякъде смърди на манджа. Приготвя се да излиза, бърза. Облича си новата карирана риза и любимия червен пуловер. Слага си масивния тенекиен медальон, който й носи късмет. Преди да изхвърчи през входната врата се взира с разтреперан поглед в огледалото. Поприглажда с длани косата си и тръгва.
Хайдрун, 32 годишна, ослепително руса, висока, стройна, с аристократично вирнато носле. Живее в просторна къща с изглед към планината. Има три деца, бавачка и домашна прислужница. Занимава се с благотворителност. Съпругът й пътува много и рядко се виждат. Хайдрун оправя перлената огърлица на врата си. Уведомява бавачката, че ще отсъства няколко часа и излиза.
Бригите и Хайдрун, привидно несъвместими, вървят бавно една до друга по алеята в следобедната пустош на парка. Постепенно въздухът между телата им намалява. Пръстите им се докосват и прегръщат. Есенният жив плет прикрива устните им изпаднали във вакуум...
***
Май ’08г. Брюксел, Белгия
Паркът Cinquantenaire. Две залязващи жени, едната руса и висока, с аристократично вирнато носле, другата нисичка и затлъстяла, облечени в еднакво грозни шушлякови анцузи, вървят тихичко по алеята хванати за ръка.
А някъде, на две пресечки разстояние, от едно кафене излиза шофьор внезапно изконсумирал две кутии цигарии, от онези с предупредителния надпис „Пушенето убива”, и се качва на подопечния си автобус с табела „Случаен превоз”.
Ада прави обичайния си следобеден крос в парка с ротвайлера. Минава край одеалото за пикник, на което се е разположило моето семейство и ни махва за поздрав. Аз беля ябълка за мъжа ми. Проследявам Ада с поглед. 
Точно тогава в парка нахлува шофьорът-пушач, изгубил контрол над своя автобус, засилен право срещу двойката жени. А те стоят вкаменени от ужас. Тогава чух как нещо в Ада се пропука, тя се втурна и изблъска жените встрани, оставайки сама на пътя на връхлитащия автобус. Вече съм захвърлила ябълката и с все сила тичам натам. В момента, в който Ада пръсна челно предното стъкло на автобуса, точно пред табелата „Случаен превоз”, аз се спънах, паднах и се прободох с ножа, останал в ръката ми.
Ангела и Ада полетяха заедно към небето. Там Ада единодушно бе изпратена в Рая, защото бе жертвала собствения си живот, за да спаси други два. А мен ме писаха „самоубийство по невнимание” и директно ме хвърлиха в Ада.

Няма коментари:

Публикуване на коментар