Пляс!

Пляс! И вече днес има слънце. Но все още ми е студено и ноктите на ръцете ми са синкави заради това. Прегръщам се с радиатора.

Пляс! И съвсем ми е писнало от псевдослужебни малоумни и безсмислени задачи. Но още мъничко и после...

Пляс! ...идват очакваните финални надписи. На този епизод. След него чисто новичък започва, надавям се съвсем различен по сценарий. Че най-мразя да губя време и ресурси за неща без възвращаемост.

Пляс! Крайно разочарована съм от разни мениджъри, които трябвало да управляват мен, но твърде не се справяли. За това си слагам пояса и плувките и заминавам на море. Това последното се случва наум.

Пляс! Съвсем съм изпляскала. Но утре ще отида на изпит, защото вече цял месец ми го отлагат. А като порасна ще стана блогър(ка).

Сега се оттеглям, за да се хвана за телефона, символ на неоправдан работен полуден.