Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

четвъртък, 23 април 2009 г.

Пляс!


Пляс! И вече днес има слънце. Но все още ми е студено и ноктите на ръцете ми са синкави заради това. Прегръщам се с радиатора.
Пляс! И съвсем ми е писнало от псевдослужебни малоумни и безсмислени задачи. Но още мъничко и после...
Пляс! ...идват очакваните финални надписи. На този епизод. След него чисто новичък започва, надавям се съвсем различен по сценарий. Че най-мразя да губя време и ресурси за неща без възвращаемост.
Пляс! Крайно разочарована съм от разни мениджъри, които трябвало да управляват мен, но твърде не се справяли. За това си слагам пояса и плувките и заминавам на море. Това последното се случва наум.
Пляс! Съвсем съм изпляскала. Но утре ще отида на изпит, защото вече цял месец ми го отлагат. А като порасна ще стана блогър(ка).
Сега се оттеглям, за да се хвана за телефона, символ на неоправдан работен полуден.


Няма коментари:

Публикуване на коментар