Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

петък, 10 април 2009 г.

Тъга

Тази вечер безпричинно и напълно неочаквано през лицето ми се преметна тъга някаква. Първата мисъл, която ми се появи по неин адрес беше, че е нечия чужда, случайна и напълно заблудена. Но не. Прибра си се вкъщи с мен. Доста свойски се метна в леглото ми и в момента ме гледа очакващо с кухите си очи. Моята си е значи. Съблякла е мръсните си дрехи.
Голата тъга ми се облизва покадканящо, няма търпение да ме обладае. Бавно и дълбоко. Без лубрикант. Така обича тя. А понякога й харесва рязко да прониква в мен, та да ми избият сълзи и да ме обезвъздуши.
Тениската ми смърди противно на цигари. Дънките също. И косата. Повдига ми се от миризмата. Но това, защото преди малко излязох от подземието на Бекстейдж. Ще закача всичко на сушилника на терасата. И кожата си също. Тя е най-пропита. А главата ще оставя там просто за проветрение.
Сега си лягам. И утре сутрин (по обяд) като се събудя искам тъгата вече да си е тръгнала. Най-обичам такива прости отношения, чука и на сутринта го няма (някой-то, нещото). Без закуски в леглото, без прегръдки и целувки. Без опити за сутрешен секс (мразя). Само бележка драсната: "Сбогом. Прости. Някой друг път ще повторим" точка

Няма коментари:

Публикуване на коментар