Тъга

Тази вечер безпричинно и напълно неочаквано през лицето ми се преметна тъга някаква. Първата мисъл, която ми се появи по неин адрес беше, че е нечия чужда, случайна и напълно заблудена. Но не. Прибра си се вкъщи с мен. Доста свойски се метна в леглото ми и в момента ме гледа очакващо с кухите си очи. Моята си е значи. Съблякла е мръсните си дрехи.
Голата тъга ми се облизва покадканящо, няма търпение да ме обладае. Бавно и дълбоко. Без лубрикант. Така обича тя. А понякога й харесва рязко да прониква в мен, та да ми избият сълзи и да ме обезвъздуши.
Тениската ми смърди противно на цигари. Дънките също. И косата. Повдига ми се от миризмата. Но това, защото преди малко излязох от подземието на Бекстейдж. Ще закача всичко на сушилника на терасата. И кожата си също. Тя е най-пропита. А главата ще оставя там просто за проветрение.
Сега си лягам. И утре сутрин (по обяд) като се събудя искам тъгата вече да си е тръгнала. Най-обичам такива прости отношения, чука и на сутринта го няма (някой-то, нещото). Без закуски в леглото, без прегръдки и целувки. Без опити за сутрешен секс (мразя). Само бележка драсната: "Сбогом. Прости. Някой друг път ще повторим" точка