Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

четвъртък, 23 април 2009 г.

Проект "Съвършена жена"

Да бъдеш съвършен е някакъв вроден и напълно естествен човешки стремеж, който си е сериозна движеща сила за еволюции и революции. Но идеята е никога да не го достигнеш и винаги да искаш нещо повече. Ако случайно го, ти неизменно ще предозираш редовно, планирано и напълно непорядъчно с алкохола, наркотиците и други скапващи тялото и психиката експириънси, за да поназаднеш малко. Защото сетивата ни не са настроени да ни възприемат като цялостни, завършени единици. Ще се пръснат дори само при опита да го направят. Винаги трябва да има нещо липсващо, незавършено в нас.
Ей тъй и аз попаднах в собствения си проект за съвършенство. Колкото повече години минават, толкова по-интензивно работя по него. Днес например изстрелях първия булет в графата "Да може да готви". Направих съвсем сама първото си сериозно ядене. Пиле с картофи. На фурна. И никога не сте яли толкова вкусно като моето, защото ви липсва тайната ми съставка. "...и малко любов". Така правя всичко. А някога правех само любов... Но това е с напълно изгубено значение в настоящето, тъй като в този момент вечерям еднозначно сама. И ми става много тъжно. Ставам все по-съвършена, а няма за кого. 
Ще затворя темата до тук. Поне за тази вечер. Защото пак, както един блог-посетител ми посочи с пръст, започнах да звуча минорно. 
Включвам се в социалния протест на Яни относно клентската политика на Апартамента. Лично моето предложение е следващият път, когато отидем там Ивета да подари вибратора си на недоебаните мацки. От мен имат тубичка лубрикант. Тъй, докато те се забавляват/задоволяват с новата си играчка, ние необезпокоявани ще си пием кафето (което сме си донесли от вкъщи, защото там не предлагат) и ще ядем по пакет пелети всяка (тва, само защото тази с извадената от дънките цепка на гъза ми го забрани). И тъкмо Ивета ще се отърве от този вибратор, че нещо не му е доволна от размера .
Наложително ми е обаче да се конфронтирам с твърдението на Яни отнесено към нас, че сме цитирам "среднокрасиви средноинтересни девойки без артистични наклонности, шарени дрехи, цитиращи хайдегер на висок глас"Единствено за средноплатежоспособността ни ще замълча със съгласие. Другите епитети са спорни. Обаче съм особено против твърдението за Хайдегер. Значи, това, че не го правим демонстративно и натрапчиво, на висок глас в стил "вижти на кви сми интиликтуалки", въобще не означава, че не го уважаваме човека. Напротив! Редовно си му отдаваме чест.  
Хайде лека нощ на всички! Че много заграфоманствах тук и ми изстина вечерята...

Няма коментари:

Публикуване на коментар