Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

събота, 7 март 2009 г.

Eight-fuckin-March

Хайде, Някой, идвай си вече при мен! Не издържам повече без теб! Може да ми донесеш цветя. Съвсем неочаквано ще ми е. Защото от години никой не ми подарява цветя.
Тази вечер с Ивета и Йордан си говорихме за вече несъществуващите ни най-важни връзки. Мислех, че моята съм я преживяла най-накрая, но ето, че всичко се върна, все едно никога не си е тръгвало. И станах много, много тъжна.
Жельо за пореден път ме излъга с уговорка.
Когато все пак се прибрах (Данчо, благодаря ти, че се обади, за да провериш дали съм се безпрепятствено) на екрана ми светеше скайп прозорец, в който един опит за художник, живеещ в Испания, ме нарича кучка. И това, защото:
1. Не съм си зашита за компютъра и ме е нямало пред него, за да му отговоря на поздрава
2. Винаги е искал да бъде bad boy и да нарича жените "кучки" (това не е моя догадка, само си го е написало човечето)
В момента е 3:49, а аз съм толкова изморена от разочарования, че нямам сили дори да заспя. И продължавам да съм тъжна. Много, много.
Настоящето "днес" не започна никак добре. Но все още остават 20 часа, в които може да се промени.

P.S: Яни, спокойно, с Данчо спазихме всичките ти инструкции и през цялото време до вкъщи стояхме на почтително разстояние един от друг. Включително и в асансьора. Най-вече в асансьора:))

P.P.S: Наближава пролетта. Време е за годишно чистене. На френдлиста. Тази година май няма да има ентрита, само дилийти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар