Да заковеш вятъра

Днес ми е ужасно нервно. В стаята ми духа супер силен вятър и така клати абажура, че, подозирам, той всеки момент ще падне от тавана.Дограмата вкъщи е толкова стара и разкривена, че в такива дни все едно живеем в сламена колиба. Жельо има един юрган, олекотен и голям, който ми се струва вятъроустойчив и си помислих "би било добре да го закова на прозорците". Питах собственика му и той никак не се възпротиви на идеята, напротив дори. В последния момент обаче, точно когато замахвах с вазата-чук, да го пробода с пирона завинаги, ми дожаля. Щото е хубаво юрганчето, уютно едно такова.
В крайна сметка заковах две парчета вълнен плат, зелен, на прозорците. Доста дизайнерско решение, не мислите ли. В ромски стил. Не че помогна особено. Сега в стаята освен, че е ветровито е и тъмно.
Предавам се! Време е за крайните мерки: вече съм овита в одеало и се опитвам да работя.
Напоследък прекалявам с едни неща...Но подозирам, че не малка част от тези неща четат блога ми и не върви тук да разказвам за тях. Малко прецакано се получава и доста наведено.
Голяма борба беше докато това се появи. Днес освен нервна, съм и особено тъпа. Добре че е Яни. Благодаря ти, Яни! Ако не беше ти сигурно щях да съм си прегризала вече някой крайник от яд.
Та, точно тази песен, щото много й е добър текстът. Особено онази част "ааааа ааааа, си давал моите цветя на друуугааа". При мен често така става. Да не си получавам цветята. Лилавите ириси най-вече. Егати жокера! Прекалените неща са на ход! :))