Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

четвъртък, 5 март 2009 г.

Да заковеш вятъра

Днес ми е ужасно нервно. В стаята ми духа супер силен вятър и така клати абажура, че, подозирам, той всеки момент ще падне от тавана.Дограмата вкъщи е толкова стара и разкривена, че в такива дни все едно живеем в сламена колиба. Жельо има един юрган, олекотен и голям, който ми се струва вятъроустойчив и си помислих "би било добре да го закова на прозорците". Питах собственика му и той никак не се възпротиви на идеята, напротив дори. В последния момент обаче, точно когато замахвах с вазата-чук, да го пробода с пирона завинаги, ми дожаля. Щото е хубаво юрганчето, уютно едно такова.
В крайна сметка заковах две парчета вълнен плат, зелен, на прозорците. Доста дизайнерско решение, не мислите ли. В ромски стил. Не че помогна особено. Сега в стаята освен, че е ветровито е и тъмно.
Предавам се! Време е за крайните мерки: вече съм овита в одеало и се опитвам да работя.
Напоследък прекалявам с едни неща...Но подозирам, че не малка част от тези неща четат блога ми и не върви тук да разказвам за тях. Малко прецакано се получава и доста наведено.
Голяма борба беше докато това се появи. Днес освен нервна, съм и особено тъпа. Добре че е Яни. Благодаря ти, Яни! Ако не беше ти сигурно щях да съм си прегризала вече някой крайник от яд.
Та, точно тази песен, щото много й е добър текстът. Особено онази част "ааааа ааааа, си давал моите цветя на друуугааа". При мен често така става. Да не си получавам цветята. Лилавите ириси най-вече. Егати жокера! Прекалените неща са на ход! :))




Няма коментари:

Публикуване на коментар