Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

сряда, 20 май 2009 г.

Чуждите


Аз съм дете. На 4 години. Не повече. Крия нещо различно от тайно изядени сополи: нощем се промъквам в детските стаи и си играя с чужди играчки. Нямам свои, нито една. Нямам плюшено мече, с което да се сгуша под завивките и да заспя. Нямам кукла барби, която да събличам. Нямам и конструктор, с който да построя утопичния си свят. 
Аз съм жена. На 24 години. Не по-малко. Крия нещо повече от няколко излишни килограма тегло. Нощем с котешки стъпки се прокрадвам в чуждите спални и си играя там. Драскам, мъркам и извивам гръб назад. После равнозначно ловко и нямо се изчезвам по пътя на обратно. И съвестта ми е безчувствена към пораженията зад гърба й. Или наопаки.





Няма коментари:

Публикуване на коментар