Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

петък, 22 май 2009 г.

Махмурлук


Снощи беше много гот в 3 уши. Пак джаз парти правиха нашите хора...не мога да им запомня диджейските имена, но са фотографи. Неочаквано (за мен, понеже никога не дочитам флайърите докрай) попя една никак нелоша група с вокалистка с бухната оранжева коса (абе май не й беше такъв цветът, но със сигурност беше със зелен клин).
Сигурно ще останете силно изненадани като разберете, че съм била с Яни и Ивета там. Ммммдааа, някакъв прецедент инцидентен:)) По някое време се появи и Росен, който тъкмо беше гледал "Ревизорът" на Гогол по препоръка на един от актьорите в постановката. С въпросния се запознал миналата седмица на снимките на новата реклама на...един народен и летен алкохол, на който за пореден сезон символ ще е поп-фолк хубавелка(?). Росене, Росене, за урок да ти е! Не можеш доверие да имаш на актьори, които подпират протагонистките цици докато люскат високоградусни шотчета (и всичко тва някъде по плажа). Лично за себе си през изминалата седмица се убедих, че не само руските класици, но и съвременници не ме тъчват. (Тази седмица с лит дружината четем "Духless", чието най-добро попадение е още в заглавието и след него можеш да спреш да четеш).
По-късно дойдоха Сашо и Шинчето (дали дойдоха заедно или последователно?). Шинчето (а как всъщност е истинското му име? не ми казвайте, няма да запомня) беше с една обещаващо карирана риза на червени и бели квадрати, която моментално събуди у мен желание за пикник. Накрая като последен щрих на картината се появи и Никсъна. Също с карирана риза, но не тъй обещаваща и доста повече от трицветна. Но пък обувките му много ми харесаха. За съжаление ги видях чак накрая.
Какво се случи вечерта: Яни и Ивета се напиха; Росен ми подари една много готина рекламна крушка, от онези, които светват, когато ти дойде идея. стисках си я цяла вечер в ръка, за да не ми се счупи в чантата, накрая обаче като ходихме да пишкаме с Ивета я дадох на Росен да я подържи и си я забравих в него. той обеща да ми я опакова с панделка и следващия път като се видим да ми я подари пак, вече по-официално; пак той ми предложи да се включа в един комикс-проект, което аз веднагически приех; Яни и Никсъна основаха фотографски клуб; с Ивета решихме да ходим за риба; не си казах нито една дума с Шинчето; ухапах Никсъна по врата; после ухапах и Сашо, ама по ръката; тези последните действия, защото Сашо и Никсъна дразнеха Яни, а Ивета като се напие е голям подстрекател; накрая Яни ухапа мен по заповед на Сашо и сега имам синка на ръката и ме боли; гледахме неми филми. И всичко това на джазов саундтрак.
А ето го сега и въпроса за вечерта: редно ли е другите да пият 100 алкохола, а аз да се плюнча цяла вечер на чаша бяла вино, при това разредено със сода, и на следващата сутрин махмурлукът на останалите събирателно да кънти в моята глава? (този ми е риторичен и друг път съм го задавала)

Няма коментари:

Публикуване на коментар