I believe in me and pilates fitball

А сега: аплодисменти за момичетата, които отидоха на пилатес и си купиха катинарчета за гардеробите в съблекалнята (някаква странна политика на клуба, нещо като "всеки да си знае катинарчето и никога да не посяга на чуждото"). Дайте всичко от себе си и направете дланите си да почервенеят от клап, защото момичетата ще повторят тренировката в сряда (твърде вероятно заради катинарчетата).
Най-хубавото за деня: онази пилатес топка, за която си мечтая от години и която Яни ми подари за рождения ден. Не е дефектна, просто аз съм смотана. И добре че беше днес тренировката, за да видя, че топките в залата имат тапи. Та си говорих после с пилатес-момичето (страшна мацка, ей заради такава лесбийска ставам. а,да втората причина след катинарчетата в сряда пак да сме там. щото и Ивета й мята белтъци) и то каза, че трябва да имам дори две. Първо се почувствах, прецакана, щото моята топка даже една си няма. Но като се върнах вкъщи реших да си потърся кутията от топката. Добре че съм си такава прибрана! Двете пироновидни тапи си ме чакаха там, залепени с тиксо, скрити в най-тъмния ъгъл (добре де, преувеличавам, хванахте ме! просто ми се ще да се чувствам по-малко тъпо от факта, че ги намирам чак след 3 месеца). Нямам търпение да дойде утре (това отдавна не ми се е случвало) да отида при гумаджията да ми я напомпа:))) И после йе йе йе кеф! Ще се упражнявам, щото се оказа доста трудно с тая топка. Почти съм сигурна, че с по-малко от изкълчена китка няма да мина.
Днес ето това ми е песента. Въпреки че я откривам (по-скоро тя си ме намери) чак в 23ч. Хайде поздрав за всички, на които чуждите обувки им правят мазоли и предпочитат да бъдат себе си.