Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

неделя, 4 януари 2009 г.

Бърза приказка

Имало едно време едно бонбонено синьо небе и три бели облака от захарен памук, които се гонели по него. А точно под тях, в две съседни царства, живеели Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Живеели си не зле поотделно те, но един ден се срещнали съвсем случайно на граничната бразда между двете царства и решили, че е много удачно (понеже било зима) да пият чай заедно. И пили, пили те цели три чая. А когато се извила парата над четвъртата чаша чай, погледите им се целунали и сърцата затуптели влюбено.
Заживели заедно Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Слели царствата си в едно. И живели, живели и се смели, и се обичали. Но ето, че щастието и любовта им вече били на привършване. И двамата го усещали, но всеки си мълчал и криел от другия (или може би с мълчанието си от себе си се опитвали да се скрият). Нямало от къде да попълнят запасите си от любов и щастие. Принцът започнал все по-често и за все по-дълго да отсъства от двореца. Принцесата стояла сама и го чакала да се прибере. Той се връщал, хвърлял мръсните си чорапи пред коша за пране (Принцесата така и не успяла да го научи да ги слага вътре) и си лягал да спи. Мълчал. Не казвал къде е бил. А тя не смеела да го попита. И на следващия ден същото. И на по-следващия. И на по-по-следващия...
Една вечер обаче се случило нещо различно. Прибрал се Принцът вкъщи. Не събул чорапите си. Останал с тях. Приближил се до Принцесата. Погледнал я с езерните си очи. Целунал я. Погалил я по косата с цвят на тъмен шоколад. И пробол сърцето й със сребърната си кама. Забил я дълбоко, чак до дръжката. Завъртял я бавно по посока на часовниковата стрелка, после наобратно. Принцесата издъхнала толкова бързо, че дори не успяла да попита "защо?". Свлякла се. От удара със земата порцелановото й тяло се разбило на хиляди парчета, а тъмношоколадовата коса се разтекла по мраморния под. В този ден всички ириси в тяхното царство, както и в съседните три, повехнали и престанали да бъдат лилави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога