Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

сряда, 7 януари 2009 г.

Недей ми писа! Аз съм тъжна и искам само да угасна.
Прекрасна пролет - ах, без тебе тя е любов без плам.
Ръцете ми не те прегръщат - аз сключвам ги безгласна.
напразно ти зовеш сърцето ми - то е покойник ням.
Недей ми писа!

Недей ми писа! Нека нявга тъй да умрем ний - разделени.
И питай Бога...питай тебе, дали те любих аз...
Ако из твоето мълчание дочуя влюбен глас,
Аз ще мисля, че е глас от Рая - ала - далеч от мене...
Недей ми писа!

Недей ми писа! Аз се плаша; страхувам се от моя спомен;
Там скрит е твоят глас - и често той ме зове звънлив.
О, как ще доближи ръката скиталецът сломен, бездомен?
Едно писмо от скъп познайник е образ вечно жив.
Недей ми писа!

Недей ми писа! - тез три думи, които
към печал ме тласкат.
Гласът ти сякаш ги разлива над моето сърце,
През твоята усмивка сякаш аз виждам ги да бляскат,
Целувка сякаш запечатва ги в моето сърце.
Недей ми писа!

Марселин Деборд - Валмор

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога