Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

петък, 2 януари 2009 г.

Не обичам съвършените хора. Правят ми тръпки от погнуса. По-противни са ми единствено любителите на такива. Търсачи на фотошопски двуизмерни създания. 

Аз съм реална, плътска и грапава на вкус . Сутрин имам безобразна прическа и кофти дъх, на обяд разсипвам супата върху себе си и по дрехите ми остават петна, а вечер си обличам памучна пижама и заспивам с глава под възглавницата. 

Нося очила с дебели рамки, обичам да чета книги и никога няма да откажа шоколада. Не мога да плувам, нито да карам колело и това не ме прави нещастна. Не съм демонстративна и натрапчива, не ми е наложително. Не отстъпвам от себе си, не се извинявам, че съм Аз.

Задрасках алкохола и цигарите от навиците си, защото така реших. Първото преди 5 години, второто преди 5 месеца. Категорична съм в решенията, държа на обещанията си. За това рядко обещавам. 

Нежна съм, но не за всеки. Алтруист за приятелите и егоист с всички останали. Уютна съм и винаги от жилището правя дом. Вещоман. 

Експлозивна, полицветна и полифонична. Нещотърсач. Събирач на истории. Хронично разсеяна. Все аз!

Обичам облаците. Поклонник съм на слънцето. Имам тайна вълшебна дума. Мечтая да летя със собствени крила. Все още си купувам книжки за оцветяване и чета приказки.

Гностик.

Вярвам, че ако силно желаеш нещо, то се сбъдва. Само трябва да бъдеш търпелив и никога да не губиш вяра. Най-вече в себе си.

Има много красиви думи, но повечето не значат  нищо за мен, действията казват всичко. Хиляди пъти съм чула "Обичам те", а не са ми нужни повече от 2 пръста на ръката, за да изброя пътите, в които то е значело.

Хората винаги се влюбваме в несъвършенствата на другите. След това се опитваме да ги променим (тези, другите, в които сме се влюбили). Задълже! Накрая преставаме да сме влюбени в тях, защото вече са по-малко несъвършени. Такива сме тъпаци! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар