Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

сряда, 1 април 2009 г.

Мигрена

Тази сутрин се събудих. Или напротив. Поредното събуждане, след което нещо не беше наред. (Сега като се замисля, последните ми постове все започват със сутрешно събуждане и от този момент всичко изшитнява. Може би е крайно време да престана да се будя сутрин.) Огледах се. Виждам не съвсем, някак наполовина. Мммм, да! Любимото ми! Мигрена.
Едното ми око се е затворило и отказва да промени състоянието си, а другото е прободено от светлината. Ставам. Вървя на зиг-заг към банята. Който е имал възхитително болезнен махмурлук ще разбере усещанията ми точно в този момент. Слагам тъмни очила. Обличам си нещо, не съм сигурна точно какво. Затътрузвам крака, или поне така ми се струва, по пътя към зъболекаря. Свила съм се и съм навела глава колкото мога към гърдите. В нея чудовищно отекват ударите от токовете ми.
В зъболекарския кабинет. "Махни ги тези очила, пречат ми!" и срещу ми несъобразително се изцъкля прожектора. Стисвам очи, чувам как клепачите ми изпукват. И после стъргане, пилене и между двете плюя в мивката до стола.
Тръгвам си. Леко дезориентирана. Навън е заслепяващо и слънцето смело се показва. Какъв ексхибиционизъм! И то точно по време на моята мигрена.
Вървя към вкъщи. Или поне така ми се иска. Усещам как главата ми е набъбнала, сякаш някой е изпуснал килограм бакпулвер вътре и се опитва да направи кекс. Мозъкът ми е станал притеснително голям и се влачи по паважа след мен.
След неизвестно количество време се озовавам пред конкретната входна врата на правилния етаж. С две зелени салати и клонче домати в ръце (нямам никаква идея), които приятно променят състоянието си в салатено.
На финала на този епизод допълзявам до леглото, където се гърча, съвсем предполагаемо, 40 минути, след което припадам от болка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар