Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

понеделник, 17 януари 2011 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 3.0

Всички сме чели онези черни стастики, според които в понеделник се случват най-много инфаркти, инсулти, нервни кризи, пристъпи на агресия и други асоциални прояви. В този ден нивото на стреса е най-високо, а на хормоните на щастието - някъде към нулата. За да си наваксат, хората се тъпчат с шоколад. Следователно, понеделниците изобилстват и на нещастни преяли дебелаци.
Преди време майка ми, която е много умен и практичен човек, реши генерално този проблем като изтри всички понеделници от календара. Оттогава седмицата в нашето семейство започва винаги от вторник. Както и да го разглеждам, днес си беше традиционен нулев ден.
Денят в 30 секунди: отново проспах сутрешния блок на бтв, нова, бнт и на всички знайни и незнай кабеларки, които имат такива. получих изключително важната информация от един служител в мтел, че системата им е в постоянен срив и само от време на време работи. попаднах на продавач в магазин за компютри, който разбира от такива по-малко от мен (това ниво наистина мноооого трудно се постига). след като посветих незнайкото в проблема ми с блутута, той чистосърдечно и мигновено си призна, че няма идея за какво му говоря, но за да излезе от неловката ситуация ме попита дали ползвам софтуер на Nokia с устройството. аз веднага се заинтересувах дали това би помогнало на моя Samsung да преодолее комуникационните препятствия. разговорът рязко приключи.
след вечерната йога ми стана ясно, че срокът на годност на дясното ми коляно застрашително е наближил. утре ще ходя при Косьо, който щял да ми го ремонтира.
Снощи Никола, който ми е братовчед и на всичко отгоре е в сесия, ми даде много мъдър съвет: напиши, каза, някаква глупост там за начало, че да не ти стои празен листа да те плаши. След това продължихме, все едно нищо не е станало, да си разменяме линкове по скайпа докато той симулира учене, а аз - академично писане. Но днес отворих смело празния уърд и начатках с големи букви заглавието на дипломната. Почна се, връщане назад няма!
А, за малко да забравя! Днес звуча така:

1 коментар:

  1. Впечатляващ дневник.Особено със заглавието на деня, което определено в първата си част дава насока на самото прозрение.Така , в съзнанието се формира пряката зависимост и свързаност на духовните центрове.А що се отнася до дипломната работа-преди всичко търпение и упорство.Вече за много дейности само това е нужно.

    ОтговорИзтриване