Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

неделя, 16 януари 2011 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 2

Неделята е разположена в друга пространствено-времева система спрямо останалите дни от седмицата. Не знам дали сте забелязали, но масово неделните дни започват от обяд, изключвайки директно сутрешния часови пояс. Следователно, това е най-краткият ден в седмицата. Лицата, случките и събитията, участващи в него рядко са такива, каквито изглеждат.
В подкрепа на гореизложеното твърдение, моята неделя започна в 11:50. За да запазя обективността на разказа, ще отбележа алармата на телефона от 9:35, която завърши с падане от леглото и нараняване на излязлото от употреба преди 2 седмици дясно коляно. За щастие, екранът на компютъра, получил ритник по време на инцидента, се размина без сериозни физически и технически наранявания.
Денят премина в духа на абстрактно планирани срещи и наполовина изпълнени задачи. В момента стомахът ми изпитва тягостното чувство на кривота, предизвикано от чисто дизайнерското ми решение да закускообядовечерям наведнъж. Мисля, че следващият път, когато реша да ям ще е чак към сряда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар