Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

неделя, 6 декември 2009 г.

Обратното броене

Този пост ще е малко отбиване на номера. Или поне като такъв започва. Последно време разни оплаквания получих по повод неактивността на блога. Ей ви на активност ся.
Дванайстият месец на годината. Обратното броене до началото на новата започна. А ето, че точно в тези последни тазгодишни седмици в живота ми нахлуха обратно хора от миналото. И ме развълнуваха тъй, че чак си пикнах в гащите (не, чакайте, това беше друга история). Едно бивше гадже и трима важни приятели, нелепо затрити по трасето. Разни бебета, сървайвъри, таланти, барове и двугодишна ретроспекция събрана в петминутка за наваксване. И в края ей такава мисъл ме плесна: живееш, живееш, вземеш та умреш, а накрая някой успява да разкаже живота ти в 3о секунди (тва като рекламен спот нещо).
Такива ми ти работи, все радости. Тази година хубавка ми беше, ще си я похваля. И шарена много, да те заболят чак очите от цвят. Първи цикъл за втори път празнувах, взех си изпита по История на изкуството, прочетох цял учебник по Стратегически маркетинг, имах страннни (ехеее, тва с колко н-та съм го докарала) духовни експириънси. Абе, дълго ще ми е тази година писмото с равносметката (не помня миналата година дали съм споменала, но в края на всяка година пиша писмо до себе си за най-важните неща, които са се случили и си пожелавам разни неща за следващата).
За да не си помислите, че не пиша тук, щото внезапно съм станала порядъчно скучна, уви ще ви разочаровам, бърз преглед на събитията за изтеклия месец и...еди колко си.
Бялото вино със сода-задълже! В Хамбара, Амстердам, Дивака, Шугър, Туинс, Три уши (момент, аз там скоро не съм се отчитала) и още 100 места поне. Яни с нова работа, Ивета прави най-якото суши на света, Хенри на ръба да започне да слуша, Никсъна с номинация за най-лош трейдър на годината, Ема на 2 години, книги, филми, случки, доктори, не спечелихме джакпота от тотото, Ивета прави феноменални кейкове, имам си нов компютър, листопад, първи сняг, пролет през декември, пропуших, кафета, чайове, отказах цигарите, абе Ивета квото и да сготви все най-вкусно й се получава, конкурси, избори, сдъвкани сценарии, безработно, желания, пожелания...Ми много е. Храна поне за 10 поста.
Дисциплина трябва, дисциплина! Ама нейсе. Ще я отработя. Словесното си оливане ще приключа с един съвет и едно категорично заявление. Съветът: никога не казвайте след емоционални пориви, че сте почувствали облекчение като след диария (ако не ви се ще нарочно да пострадате от такава). Заявлението: само Той е, познах си го и друг не ща! NO QUIERO OTRO, NO HAY IGUAL! Чиърс


Няма коментари:

Публикуване на коментар