Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

вторник, 22 септември 2009 г.

Autumn sonata

Play. След дълга пауза. Или не чак толкова. И по-дълги са ми се случвали. А последното ми изчезване беше за ъпгрейд. Връщам се по-мирна, вече намерила търсеното. Откривам новия сезон!
Наесен ми е най-любовно, най-щастливо, най-тихо. Наесен ми е най. Всяка есен е различна, липса на повтаряемост има в този сезон, а уж е ежегодно събитие.
Тази година е време да си припомним Ингрид Бергман, да послушаме Шопен докато пием вино със синьо сирене, да съберем отново литературния клуб и да спечелим Новелова награда. Да проверим как е джазът в 3 уши, да започнем да правим йога и да се научим да въртим обръч. Да не пропушим отново, но пък да ни се случи нещо Любовно и Голямо. Да помним сънищата си, да пием топло кафе в Стрийта (хайде някой да измисли ново място, обаче пак толко да е уютно). И да пишем, пишем, пишем. Разкази, романи, новели, хайку, сценарии - все за първа награда. Нов сериал да погледаме, United States of Tara, Еми носител, Диабло Коди да му е сценарист. И много цвят да има. И звук. Защото е есен и ми е най.
Ако четете и ви е крайно неразбираемо, то значи сме напълно непознати. Но това е съвсем поправимо. Защото за себе си ви разказвам. Ако четете и ви е напълно алогичен разказът, значи сте объркали блога, но сте свободни да си тръгнете, щом ви е непоносимо.
На напускащите пожелавам хубава есен. А за тези, които ще се включат в програмата...

Няма коментари:

Публикуване на коментар