Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

понеделник, 3 август 2009 г.

Bajo el cielo

Почти вали. Но не съвсем. Мъж, поместен в един от панелите отсреща, в докръстна голота посипана с блестящи капчици пот, прегръща прането си, за да го спаси отведнъж. Мирише на дъжд. Същият вятър, който преди два дни разби стъклото на кухненската врата, отново е тук. Разболява от лудост къдриците ми. Танцуват. Все едно сега е "за последно" и после "никога вече". Или пък не. Днес лилава и земна, вчера с крила. Усещам как се изменям. И уж себе си съм пак, но вече друга. Твоето място в главата ми зейва приятно опразнено . Докато събираш плесен на брега с излишно многото камъни, внезапно си престанал да ми съществуваш.



Няма коментари:

Публикуване на коментар