Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

понеделник, 5 октомври 2009 г.

Full moon отвъд терасата

Огромна и жълта като чуждоземно сирене, луната се е надвесила над града. Виждам я от моята тераса. Подозирам, че ако се протегна, мога да заровя пръсти в кратерното й лице. Тази нощ ще се вие. Ааааауууууу...
...аааауууу имаме най-яката тераса на света. Не знам как до сега съм пропуснала да ви я разкажа. Възкачена на цели 11 етажа надасфалтова височина, когато застана на нея се усещам като Рапунцел на своята кула (като махнем, че не съм руса и нямам дълги плитки същата съм). Вдясно на борд зеленикаво се пули Витоша (планината, не магазинната улица), вляво бляскат златните кюлчета по кубетата на Александър Невски, а помежду им море от прозорци, в които можеш да надничаш. Минава и река, не много респектираща, но вечер, когато трафикът позамре, можеш да я чуеш как тихичко се киска. Дърветата от двете й страни внезапно заболяха от листопад и оплешивяха. Сега от злоба, когато задуха вятър, целят случайните минувачи с кестените си.
Толкова е хубаво на нашата тераса! Втренчена на юг, през целия ден е слънчева и топличка. Много е уютно да пиеш кафе с мляко и приятели там. Онзи ден Яни симулираше на нея "млада французойка чете книга на брега на Сена". Много добре й се получи. Не помня обаче коя беше книгата. Както казват в някои по-досадни тв формати: Елате ни на гости!
А ето точно в края на терасата ми се появи желание за чаша бяло вино със сода в Хамбара...



1 коментар:

  1. В "Хамбара" през пресипнало от бяловинно балконно мърдосване с виене ;)

    ОтговорИзтриване