Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

понеделник, 29 юни 2009 г.

Timeless

Една щура метафизична теория (или теорема?) е заровила напоследък теоретичните си (или теоремични) пръсти в мекичките ми мозъчни полукълбета и си играе мъркайки с тях. Концентрацията ми от учебника по история на изкуството се преориентира и полепва по нея. И ми шепне, шепне тази метафизика: времето не съществува; животът няма начало и край; всеки край е начало и всяко начало е край, следователно тези тъй противоположни понятия имат единна природа, бележат едно и също нещо - промяна; раждането и смъртта са само промяна в състоянието на енергийното тяло, което пък никога не престава да съществува, защото, както знаем от физиката, нищо в природата не се губи и още, и още, и още... И в крайна сметка излиза, че сме безвременни, вечни същества сме. Яни, Ивета, сестра ми, съседът от деветия етаж, аз. Най-вече аз. Всички. И получаваме толкова шансове да вземем правилните решения, колкото сами си дадем. Сами решаваме кога и къде да се родим, избираме родителите си, можем да сбъдваме и най-лудите си идеи и мечти. Трябва единствено да преодолеем ограниченията на възприятийните си настройки и да обичаме. Защото любовта всъщност била универсалната (да се разбира вселенска) и абсолютна енергийна сила. Абе, много информация, много чудо. И все пак всичко това ми звучи толкова логично и очевидно, сякаш винаги е било.
В момента съм към края на промяна. Не толкова рязка като да се раждам или умирам. Усещането е по-скоро като да знам, че съм на правилния път, по който събирам изгубения си Аз и ставам цяла. И всичко е толкова спокойно и уютно, сякаш се прибирам у дома. Днес звуча така:

Няма коментари:

Публикуване на коментар