Днес беше Различният Ден, след който всичко се променя. Днес ми трепереха ръцете, така че не можех да си държа списанието в чакалнята. Коленете ми също бяха толкова развълнувани, че едва успях да се кача на гинекологичния стол. Накрая плаках с глас. За първи път от една година насам от щастие. Защото болестта си е тръгнала.
Заключ! Никога повече да не се връща! Бандха!