Целувки от Iris Heresy
понеделник, 26 януари 2009 г.
Светът-около мен
Ще оставя светът да се върти около мен. А пък ако ми хареса, може да го оставя така. Поне през следващата година. И този експеримент точно днес, защото е специалният ми ден :)
неделя, 18 януари 2009 г.
...И аз се радвам, че във тоя ден
не съм ни влюбена, нито любима,
сама съм и не се боя да имам
от слънцето кафявобронзов тен.
На балите да поседя така
и мириса на чая да поглъщам,
на ни един въпрос да не отвръщам
и да не стискам ничия ръка.
Преди съня да тананикам с глас,
в сън дишането да не зачестява
и сутрин никой да не ме смущава,
най-проста дреха да обличам аз.
Вера Инбер
Усилие за разговор между две души
Говори ми. Поеми ръката ми. Какво си ти сега?
Ще ти кажа всичко. Нищо не ще скрия.
Бях на три години и едно дете прочете приказка,
в която зайчето умираше и аз пълзях под стола;
зайче розово; на моя ден рожден, свещта
опари пръста ми и пожелаха ми да съм щастлива.
О, научи се да ме опознаваш. Аз не съм щастлива.
Ще съм искрена:
сега мечтая за воали бели сред небе от музика,
подобно рогове, ечащи в радост, и подобно птици,
кацнали около мен.
Имаше един, когото аз обичах, който искаше
да бъдем заедно.
Говори ми. Приеми ръката ми. Какво си ти сега?
Деветгодишна аз бях дяволски чувствителна,
променлива; и леля ми вдовица свиреше Шопен,
аз опирах чело о дървото нарисувано и плачех.
Сега искам да съм с теб. Искам
да съединя минутите на мойте дни, все някак,
с твойте дни.
Не съм щастлива. Ще съм искрена:
Аз обичах лампите вечерни в ъгъла,
спокойните стихотворения.
Имаше и страх в живота ми. Понякога аз мисля
върху трагедията, истинското съществуване.
Приеми ръката ми. И затвори в юмрука си духа ми. Ти,
какво си ти сега?
На четиринайсет години аз мечтаех за самоубийство
и спряла пред висок прозорец срещу залеза, стремях се
към смъртта:
ако светлината там не бе покрила облаците
и полето с красота,
ако светлината не променяше така деня, бих скочила.
Нещастна съм. Самотна съм. Поговори ми.
Ще бъда искрена. Той, вярвам го, не ме е никога обичал.
Обичаше горещи плажове и устните на пяната,
които се издигат по вълните, той обичаше кръженето на
чайките;
говореше ми весело: обичам ви. О, научи се да
ме опознаваш.
Какво си ти сега? да можехме да се докоснем,
ако двете наши разделени същества успееха
да се уловят като играчки... Вчера
аз вървях по улица изпълнена от хора
и никой не ми каза дума, утринта блестеше.
Вървяха всички мълчаливи... Приеми ръката ми.
Поговори ми.
Мюриъл Рюкайзър
събота, 17 януари 2009 г.
петък, 16 януари 2009 г.
четвъртък, 15 януари 2009 г.
Температура
Днес навсякъде смърдеше на кенеф: стълбището на блока, тролея, улиците, офиса, пак тролея, хората в него, аз. Най-вече аз. Всяка моя противна пора бълва тази смрад. Как мирише страхът? Не знам за вашия, но моят е с нетърпима тоалетна воня.
Вървя по тротоара. Страхът пулсира свирепо, още малко ще пръсне вените на слепоочията ми. Бързам да се прибера вкъщи. Ще прелея, ще изригна. Трябва да го изкрещя. Да скъсам от напън гласните си струни и лицето ми да почервенее цялото от спукани капиляри.
Пръстта под краката ми се раздвижва. Подува се и се взривява. От средата на кратера показва луничките си малко рижо момче.
Най-сетне вкъщи! Сега вече ще крещя. Поемам дълбоко въздух, белият ми дроб изпуква от усилие. Не успявам. Онемявам. Задавена от нехраносмляното дневно меню, което стомахът ми внезапно започва да връща.
Термометър забит под мишницата. 40 градуса температура. Повръщам страх.
Ноктите на ръцете ми са полилавели, незасегнати от кръвообръщението. 41 градуса.
Клепачите със заскрежени мигли престават да мигат. 41,5 градуса.
Зениците се разширяват до безкрайност и поглъщат кафевите ириси. 41,9 градуса.
Изведнъж престава. Вече не мирише на страх. Само едва доловимо на теменужки. А дори не обичам... 42,2 градуса. Game over!
сряда, 7 януари 2009 г.
Недей ми писа! Аз съм тъжна и искам само да угасна.
Прекрасна пролет - ах, без тебе тя е любов без плам.
Ръцете ми не те прегръщат - аз сключвам ги безгласна.
напразно ти зовеш сърцето ми - то е покойник ням.
Недей ми писа!
Недей ми писа! Нека нявга тъй да умрем ний - разделени.
И питай Бога...питай тебе, дали те любих аз...
Ако из твоето мълчание дочуя влюбен глас,
Аз ще мисля, че е глас от Рая - ала - далеч от мене...
Недей ми писа!
Недей ми писа! Аз се плаша; страхувам се от моя спомен;
Там скрит е твоят глас - и често той ме зове звънлив.
О, как ще доближи ръката скиталецът сломен, бездомен?
Едно писмо от скъп познайник е образ вечно жив.
Недей ми писа!
Недей ми писа! - тез три думи, които
към печал ме тласкат.
Гласът ти сякаш ги разлива над моето сърце,
През твоята усмивка сякаш аз виждам ги да бляскат,
Целувка сякаш запечатва ги в моето сърце.
Недей ми писа!
Марселин Деборд - Валмор
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Архив на блога
-
▼
2011
(9)
- ► 01/30 - 02/06 (1)
- ► 01/23 - 01/30 (2)
- ► 01/16 - 01/23 (4)
- ► 01/09 - 01/16 (1)
-
►
2010
(13)
- ► 09/19 - 09/26 (1)
- ► 06/06 - 06/13 (1)
- ► 03/14 - 03/21 (3)
- ► 02/28 - 03/07 (1)
- ► 01/31 - 02/07 (1)
- ► 01/17 - 01/24 (2)
- ► 01/10 - 01/17 (1)
- ► 01/03 - 01/10 (3)
-
►
2009
(79)
- ► 12/27 - 01/03 (1)
- ► 12/20 - 12/27 (2)
- ► 12/13 - 12/20 (2)
- ► 12/06 - 12/13 (4)
- ► 10/25 - 11/01 (1)
- ► 10/04 - 10/11 (1)
- ► 09/27 - 10/04 (1)
- ► 09/20 - 09/27 (4)
- ► 08/02 - 08/09 (1)
- ► 07/19 - 07/26 (1)
- ► 07/12 - 07/19 (1)
- ► 06/28 - 07/05 (2)
- ► 06/21 - 06/28 (1)
- ► 06/14 - 06/21 (1)
- ► 05/24 - 05/31 (1)
- ► 05/17 - 05/24 (4)
- ► 05/10 - 05/17 (3)
- ► 05/03 - 05/10 (4)
- ► 04/26 - 05/03 (7)
- ► 04/19 - 04/26 (6)
- ► 04/05 - 04/12 (3)
- ► 03/29 - 04/05 (7)
- ► 03/22 - 03/29 (2)
- ► 03/08 - 03/15 (3)
- ► 03/01 - 03/08 (4)
- ► 01/25 - 02/01 (1)
- ► 01/18 - 01/25 (2)
- ► 01/11 - 01/18 (3)
- ► 01/04 - 01/11 (6)
-
►
2008
(11)
- ► 12/28 - 01/04 (1)
- ► 12/14 - 12/21 (1)
- ► 11/16 - 11/23 (9)
