Температура

Днес навсякъде смърдеше на кенеф: стълбището на блока, тролея, улиците, офиса, пак тролея, хората в него, аз. Най-вече аз. Всяка моя противна пора бълва тази смрад. Как мирише страхът? Не знам за вашия, но моят е с нетърпима тоалетна воня. 

Вървя по тротоара. Страхът пулсира свирепо, още малко ще пръсне вените на слепоочията ми. Бързам да се прибера вкъщи. Ще прелея, ще изригна. Трябва да го изкрещя. Да скъсам от напън гласните си струни и лицето ми да почервенее цялото от спукани капиляри. 

Пръстта под краката ми се раздвижва. Подува се и се взривява. От средата на кратера показва луничките си малко рижо момче.

Най-сетне вкъщи! Сега вече ще крещя. Поемам дълбоко въздух, белият ми дроб изпуква от усилие. Не успявам. Онемявам. Задавена от нехраносмляното дневно меню, което стомахът ми внезапно започва да връща.

Термометър забит под мишницата. 40 градуса температура. Повръщам страх. 

Ноктите на ръцете ми са полилавели, незасегнати от кръвообръщението. 41 градуса.

Клепачите със заскрежени мигли престават да мигат. 41,5 градуса.

Зениците се разширяват до безкрайност и поглъщат кафевите ириси. 41,9 градуса.

Изведнъж престава. Вече не мирише на страх. Само едва доловимо на теменужки. А дори не обичам... 42,2 градуса. Game over!