Недей ми писа! Аз съм тъжна и искам само да угасна.

Прекрасна пролет - ах, без тебе тя е любов без плам.

Ръцете ми не те прегръщат - аз сключвам ги безгласна.

напразно ти зовеш сърцето ми - то е покойник ням.

Недей ми писа!

Недей ми писа! Нека нявга тъй да умрем ний - разделени.

И питай Бога...питай тебе, дали те любих аз...

Ако из твоето мълчание дочуя влюбен глас,

Аз ще мисля, че е глас от Рая - ала - далеч от мене...

Недей ми писа!

Недей ми писа! Аз се плаша; страхувам се от моя спомен;

Там скрит е твоят глас - и често той ме зове звънлив.

О, как ще доближи ръката скиталецът сломен, бездомен?

Едно писмо от скъп познайник е образ вечно жив.

Недей ми писа!

Недей ми писа! - тез три думи, които

към печал ме тласкат.

Гласът ти сякаш ги разлива над моето сърце,

През твоята усмивка сякаш аз виждам ги да бляскат,

Целувка сякаш запечатва ги в моето сърце.

Недей ми писа!

Марселин Деборд - Валмор