...И аз се радвам, че във тоя ден

не съм ни влюбена, нито любима,

сама съм и не се боя да имам

от слънцето кафявобронзов тен.

На балите да поседя така

и мириса на чая да поглъщам,

на ни един въпрос да не отвръщам

и да не стискам ничия ръка.

Преди съня да тананикам с глас,

в сън дишането да не зачестява

и сутрин никой да не ме смущава,

най-проста дреха да обличам аз.

Вера Инбер