Бърза приказка

Имало едно време едно бонбонено синьо небе и три бели облака от захарен памук, които се гонели по него. А точно под тях, в две съседни царства, живеели Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Живеели си не зле поотделно те, но един ден се срещнали съвсем случайно на граничната бразда между двете царства и решили, че е много удачно (понеже било зима) да пият чай заедно. И пили, пили те цели три чая. А когато се извила парата над четвъртата чаша чай, погледите им се целунали и сърцата затуптели влюбено.

Заживели заедно Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Слели царствата си в едно. И живели, живели и се смели, и се обичали. Но ето, че щастието и любовта им вече били на привършване. И двамата го усещали, но всеки си мълчал и криел от другия (или може би с мълчанието си от себе си се опитвали да се скрият). Нямало от къде да попълнят запасите си от любов и щастие. Принцът започнал все по-често и за все по-дълго да отсъства от двореца. Принцесата стояла сама и го чакала да се прибере. Той се връщал, хвърлял мръсните си чорапи пред коша за пране (Принцесата така и не успяла да го научи да ги слага вътре) и си лягал да спи. Мълчал. Не казвал къде е бил. А тя не смеела да го попита. И на следващия ден същото. И на по-следващия. И на по-по-следващия...

Една вечер обаче се случило нещо различно. Прибрал се Принцът вкъщи. Не събул чорапите си. Останал с тях. Приближил се до Принцесата. Погледнал я с езерните си очи. Целунал я. Погалил я по косата с цвят на тъмен шоколад. И пробол сърцето й със сребърната си кама. Забил я дълбоко, чак до дръжката. Завъртял я бавно по посока на часовниковата стрелка, после наобратно. Принцесата издъхнала толкова бързо, че дори не успяла да попита "защо?". Свлякла се. От удара със земата порцелановото й тяло се разбило на хиляди парчета, а тъмношоколадовата коса се разтекла по мраморния под. В този ден всички ириси в тяхното царство, както и в съседните три, повехнали и престанали да бъдат лилави.