Bajo el cielo

Почти вали. Но не съвсем. Мъж, поместен в един от панелите отсреща, в докръстна голота посипана с блестящи капчици пот, прегръща прането си, за да го спаси отведнъж. Мирише на дъжд. Същият вятър, който преди два дни разби стъклото на кухненската врата, отново е тук. Разболява от лудост къдриците ми. Танцуват. Все едно сега е "за последно" и после "никога вече". Или пък не. Днес лилава и земна, вчера с крила. Усещам как се изменям. И уж себе си съм пак, но вече друга. Твоето място в главата ми зейва приятно опразнено . Докато събираш плесен на брега с излишно многото камъни, внезапно си престанал да ми съществуваш.