След час вече ще пием. С Яни и Ивета. Действието ще се случи в Ивета. Защото живее по средата, между мен и Яни и откъм разстояние, тъй е най-удобно. Или защото първа предложи. Или пък просто така ще се случи. Това е без никакво значение.
И трите ни е налегнала една тъга. Без обяснение такава. Подозираме времето като причина, но пред себе си хич не сме убедителни. Пречи ни обаче. На желанията. На кои точно ли? На всичките: на желанието за усмивка, за секс, за парти; на желанието да обичаме, да се разхождаме в парка, да гледаме срещу небето; на желанието да желаем дори.
След час вече ще пием. Яни, Ивета и аз. И точно след дъното на първата бутилка, а може би след това на втората (няма да им водим точна бройка), ще наебем тъгата. Ей тъй, за назидание. И отмъщение. Групово. И грубо. Да я видим после с кво лице ще ни се пробва пак да ни наляга. Само да се появи и ще я посочим с пръст и ще й креснем "Аз теб съм те ебала, ма!"
Написано преди това, изтрито след това... и после пак и пак...чуство неизписано но изживяно!
ОтговорИзтриванеЯвно си довършала бутилките сама. Ама я как поетично ти се е получило
ОтговорИзтриване