Обяд. Мобилният ми звъни. Джей. Сигурно е сбъркал номера. Няма друга причина да ми звъни. Отговарям с безлично "ало". "Ирис, обаждам се да ти кажа, че те обичам". Секундно мълчание. "Много мило" успявам да отвърна. И веднага сменям тона. "Какво ще искаш?". Смехът на Джей. Разкрила съм го. Казва си желанието. Нещо по работа е. Разбира се! Иначе няма причина да ми звъни.
А снощи по друг начин го сънувах:
Звъни ми мобилният. Джей. Отговарям с безлично "ало". Кани ме на среща.
Когато днес видях името му на дисплея за момент се обърках. Особено след встъпителната реплика. Помислих, че може би съм заспала без да разбера и за пореден път безпричинно сънувам него. Гласа му по-точно.
Напоследък често ми се случва. Да сънувам Джей. Може би ще се случи нещо скоро. Помежду ни.
Миналата седмица всяла нощ сънувах мъртвородени бебета и кръв. После дойде денят, в който имах час при лекаря. Още докато чаках пред кабинета му, в стомаха ми се повяви неприятното пулсиращо усещане.
Когато двама души се харесат много, ама наистина много, от сблъсъка на прехвърчалите между тях флуиди се създава любовна химия. Ограничен грамаж. Количествено измерена - един буркан. По толкова се полага на всяка връзка. По само един буркан. Малко соцрежимно, ама - това е! Вие си решавате как да си изконсумирате любовта: дали на екс концетрат или ще си я разреждате къде по малко, къде по повече, за да ви стигне за по-дълго.
И ние с Джей си имаме своя буркан любов. Вече една година откакто си го консервирахме. Не сме го отворили още. Стои си запечатан в шкафа. Само му се увъртаме и се облизваме при вида му. Та, мисля си, тези мои сънища ще да означават, че няма да му издържим и ще го наченем този наш буркан. Съвсем скоро...
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар