Празна съм. Едно ми е такова кухо отвътре. И задушаващо. Особено през деня. Тогава дори и мислите ми ме напускат. Лежа безмислена в леглото. Тотално изпразнена от съдържание.
Шляят се по улиците. Мислите ми. Завръщат се нощем, когато стане време за сън. Нахлуват гладни и озверели. Обладават мозъка ми. Насилват го. Изпразват се между полукълбата му. Не мога да ги спра. Съмва се. Избягват задоволени навън.
Вече половин година откакто не съм спала. А някога имах красиви сънища. Боядисани в блестящи цветове. Сънувах розов въздух, музика, смях, козуначени устни, небе с вкус на захарен памук. Изгубих ги. Сънищата и цветовете.
Сега съм безцветна и недоспала. Малтретирана ежедневно от депресия, изнасилвана нощем от мислите си.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар