Iris Heresy

неделя, 16 януари 2011 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 2

Неделята е разположена в друга пространствено-времева система спрямо останалите дни от седмицата. Не знам дали сте забелязали, но масово неделните дни започват от обяд, изключвайки директно сутрешния часови пояс. Следователно, това е най-краткият ден в седмицата. Лицата, случките и събитията, участващи в него рядко са такива, каквито изглеждат.

В подкрепа на гореизложеното твърдение, моята неделя започна в 11:50. За да запазя обективността на разказа, ще отбележа алармата на телефона от 9:35, която завърши с падане от леглото и нараняване на излязлото от употреба преди 2 седмици дясно коляно. За щастие, екранът на компютъра, получил ритник по време на инцидента, се размина без сериозни физически и технически наранявания.

Денят премина в духа на абстрактно планирани срещи и наполовина изпълнени задачи. В момента стомахът ми изпитва тягостното чувство на кривота, предизвикано от чисто дизайнерското ми решение да закускообядовечерям наведнъж. Мисля, че следващият път, когато реша да ям ще е чак към сряда.

събота, 15 януари 2011 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 1

Откакто се оттеглих от светския живот, за да пиша дипломна работа, мигом излекувах хроничното си безсъние. През годините съм пробвала различни видове приспивателни. Някои от тях хомеопатични, други синтетични, трети - смесени с алкохол. Но никое от тях не може да надмине ефекта на празната уърдовска страница с мигащ в очакване маркер. Достатъчно е само да кликна два пъти върху дипломния файл и клепачите ми започват да натежават до невъзможност, без значение кое време на денонощието е.

Днес денят ми започна в ранният предиобеден единайсти час. Към 12 вече бях заела общоприетата за будно състояние вертикална позиция на тялото и пиех кафе. Към 13ч. сутрешната ми свежест беше започнала да повяхва и се появиха първите мазни кичури в косата ми. Към 15ч. ми стана ясно, че пролетното време навън е далеч по-подходящо за разходка, отколкото за писане на дипломни работи.

Излязох с идеята да звънна на един приятел да пием кафе. Но точно тогава видях сергия с лемони. Купих си три и забравих за приятеля. След това реших проблема с преноса на данни (егати колко сложно го казах, все едно знам кво означава) от телефона към компютъра (и обратно) като си взех някакво устройство. Сега имам проблем с устройството.

Купих си лак за нокти, който в последствие се оказа, че е подходящ за основа или дори за топ, но за соло хич не го бива. Заедно със съня, пребоядисването на нокти е много ползотворна дейност, която горещо препоръчвам на всички бъдещи дипломанти, без оглед на пол и възраст.

Утре съм се уговорила да пия кафе с този приятел, който забравих заради лемоните и да обядвам китайско с един случаен непознат, който ме заговори днес във фейсбук. Мисля, че не е нужно да обяснявам, че неделята е неподходящ ден да започнеш да пишеш дипломна работа, понеже е краят на седмицата. (Тук редакторът ми прави бележка, че всъщност било нужно да се дават обяснения) Добре де, обяснявам: неделята е неподходящ ден да започнеш да пишеш дипломна работа, понеже е краят на седмицата. А както е известно, началата са особена материя, която не бива да започваш от края.

За финал на днешния журнал, една сентенция, над която да поразсъждавате до понеделник: всяка добра дипломна работа започва с плодов пилинг на лицето.

петък, 24 септември 2010 г.

New Collection

Витрините са облепени. Новата колекция настъпи. Лятото събира последните сергии със сладолед и загорели голи гърбове и се приготвя да отпътува. Извеждам на разходка сандалите си и краката ми измръзват. Време е. Обувам боти, тези непораснали ботуши, слагам шал и излизам да посрещна новия сезон. София тази година е по-любима от всякога. Време е. Новата селекция е тук.

петък, 11 юни 2010 г.

Нощта

Имам си нова тераса. Тази не я деля с никой. Пространствата тук са по-малки и съседите надничат едни на други в домовете. Имаме оперна певица в квартала. В момента се разпява. Не е лошо. Имаме също и барабанист.

Вечер, когато не мога да заспя, излизам на терасата да се разхладя. Вижда се парче небе и няколко звезди. Върхът на една бреза мързеливо се протяга над покрива на кооперацията отсреща. Почти тихо е. Чувам кварталът как диша. Заслушвам се в сънищата. Всеки с различен ритъм. Ето го, идва и моят...тади-да-дам тади-та-там...