Харесвам теб

Странен си. Никога не те разбирам. Не знам дали си тъжен, щастлив или нещо те боли.

Подозирам, че си глупав. Вероятно гениален.

Когато си с мен е същото като да съм сама. Но ти присъстваш.

Неспособен да мълчиш. Можеш да говориш 40 минути и да кажеш нищо. Засичала съм те с часовник.

Изключвам звука ти наум и наблюдавам. Как устата ти произвежда безброй от тихи мисли. Може би ми крещиш. Не знам, нали си ми без звук.

Обичам, когато кривият ти кучешки зъб закача долната устна. Оставя малка червена бразда върху нея. Гледам я под микроскоп.

Не искам да те целувам. И ти мен също. Това най-много харесвам в теб.

Ако те срещна на улицата не те поздравявам, не те познавам дори. А след това само мисля за теб.

Харесвам обикновеното кафяво на очите ти и двете слънчеви петна в тях, които изгряват дори и през зимата, дори и в 2 след полунощ.

Не четеш книги. Казваш, че те изморяват. Предпочиташ филмовия наратив.

Последният път се сви насън до мен. Като огромен ембрион. Дали пък не сънуваше кошмар?

Най-много с теб обичам да си мълча.