Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

сряда, 7 януари 2009 г.

Един на две жени

Протяга се в нега
едната при него,
а другата зъзне в леглото сама.

И мъка те свие,
та чак ти се вие - 
мъжът ти е твой и не твой у дома.

Ти чакай с надежда
и мълком нареждай:
ще мине неделя и месец - нима?

Да легне днес може
с теб в брачното ложе,
а може - съвсем му не иде в ума.

Покорна и чинна
бъди му робиня,
край печката стой омотана в дима.

"Звездите ще снема,
но аз ще го взема!"
Ориз да свариш даже не съумя.

Да знаех таз горест
на женската орис,
не бих се венчала под страх от кама.

Най-после смири се - 
от тебе зависи:
стократ по-добре цял живот сам-сама!

Хо Ксуан Хънг


Един обичам - той ме изоставя.
Друг мен обича - аз съм отегчена.
Измъчва ме един, но аз не стена,
измъчвам друг, а той ме обожава.

Студен брилянт обичам до забрава,
за друг блестя като брилянт студена.
Лукаво от един съм победена,
към друг пък аз самата съм лукава.

Накажа първия - от скръб умирам;
помоля втория - честта си губя;
и тъй и инак аз съм все нещастна.

Тогава изход по-добър намирам:
към оня, който ми е чужд, съм груба,
напускам тоя, който в скръб ме тласна.

Juana Ines De La Cruz

понеделник, 5 януари 2009 г.

Аз заемам толкова малко място. И въпреки това никой не ме иска в живота си...
Няма значение кой те е прегръщал снощи и какво ти е шепнал. Колко ти е обещал и колко е взел от теб. Важното е, че днес си болна, тресе те, имаш температура, а няма кой дори един чай да ти направи, кой да те завие. Щом нямаш това, нямаш нищо. И не си по-различна от кучетата на улицата, на които никой не е дал име.

неделя, 4 януари 2009 г.

Бърза приказка

Имало едно време едно бонбонено синьо небе и три бели облака от захарен памук, които се гонели по него. А точно под тях, в две съседни царства, живеели Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Живеели си не зле поотделно те, но един ден се срещнали съвсем случайно на граничната бразда между двете царства и решили, че е много удачно (понеже било зима) да пият чай заедно. И пили, пили те цели три чая. А когато се извила парата над четвъртата чаша чай, погледите им се целунали и сърцата затуптели влюбено.
Заживели заедно Принцесата на Лилавите Ириси и Синеокият Принц. Слели царствата си в едно. И живели, живели и се смели, и се обичали. Но ето, че щастието и любовта им вече били на привършване. И двамата го усещали, но всеки си мълчал и криел от другия (или може би с мълчанието си от себе си се опитвали да се скрият). Нямало от къде да попълнят запасите си от любов и щастие. Принцът започнал все по-често и за все по-дълго да отсъства от двореца. Принцесата стояла сама и го чакала да се прибере. Той се връщал, хвърлял мръсните си чорапи пред коша за пране (Принцесата така и не успяла да го научи да ги слага вътре) и си лягал да спи. Мълчал. Не казвал къде е бил. А тя не смеела да го попита. И на следващия ден същото. И на по-следващия. И на по-по-следващия...
Една вечер обаче се случило нещо различно. Прибрал се Принцът вкъщи. Не събул чорапите си. Останал с тях. Приближил се до Принцесата. Погледнал я с езерните си очи. Целунал я. Погалил я по косата с цвят на тъмен шоколад. И пробол сърцето й със сребърната си кама. Забил я дълбоко, чак до дръжката. Завъртял я бавно по посока на часовниковата стрелка, после наобратно. Принцесата издъхнала толкова бързо, че дори не успяла да попита "защо?". Свлякла се. От удара със земата порцелановото й тяло се разбило на хиляди парчета, а тъмношоколадовата коса се разтекла по мраморния под. В този ден всички ириси в тяхното царство, както и в съседните три, повехнали и престанали да бъдат лилави.

петък, 2 януари 2009 г.

Не обичам съвършените хора. Правят ми тръпки от погнуса. По-противни са ми единствено любителите на такива. Търсачи на фотошопски двуизмерни създания. 

Аз съм реална, плътска и грапава на вкус . Сутрин имам безобразна прическа и кофти дъх, на обяд разсипвам супата върху себе си и по дрехите ми остават петна, а вечер си обличам памучна пижама и заспивам с глава под възглавницата. 

Нося очила с дебели рамки, обичам да чета книги и никога няма да откажа шоколада. Не мога да плувам, нито да карам колело и това не ме прави нещастна. Не съм демонстративна и натрапчива, не ми е наложително. Не отстъпвам от себе си, не се извинявам, че съм Аз.

Задрасках алкохола и цигарите от навиците си, защото така реших. Първото преди 5 години, второто преди 5 месеца. Категорична съм в решенията, държа на обещанията си. За това рядко обещавам. 

Нежна съм, но не за всеки. Алтруист за приятелите и егоист с всички останали. Уютна съм и винаги от жилището правя дом. Вещоман. 

Експлозивна, полицветна и полифонична. Нещотърсач. Събирач на истории. Хронично разсеяна. Все аз!

Обичам облаците. Поклонник съм на слънцето. Имам тайна вълшебна дума. Мечтая да летя със собствени крила. Все още си купувам книжки за оцветяване и чета приказки.

Гностик.

Вярвам, че ако силно желаеш нещо, то се сбъдва. Само трябва да бъдеш търпелив и никога да не губиш вяра. Най-вече в себе си.

Има много красиви думи, но повечето не значат  нищо за мен, действията казват всичко. Хиляди пъти съм чула "Обичам те", а не са ми нужни повече от 2 пръста на ръката, за да изброя пътите, в които то е значело.

Хората винаги се влюбваме в несъвършенствата на другите. След това се опитваме да ги променим (тези, другите, в които сме се влюбили). Задълже! Накрая преставаме да сме влюбени в тях, защото вече са по-малко несъвършени. Такива сме тъпаци! 

четвъртък, 18 декември 2008 г.

Коледното писмо на Ирис

Мили Дядо Коледа,
моля те прости ми! За това, че престанах да вярвам в теб. И да ти пиша също. Биваше ей тъй от любезност да ти драсвам по някой ред. Поне по празниците. Много ти се ядосах като разбрах, че не ти ми оставяш подаръците под елхата и от проклетия те изтрих от мейл листа си. 
Тази година особено ми липсваш. Разправят, че си добър старец. И изпълняваш желания...

Мили Дядо Коледа,
много ти се моля, нека пак да вярвам в теб! Искам пак да ми е вълшебно и празнично камбанено! Не знам дали много съм слушала (всъщност валидно ли е още това условие?), но имах ужасно шибана година. Затова намини през моя дом в коледната нощ, ако не съм заслужила за подарък, то поне да пием по едно. Снежанка и джуджетата и те са поканени. Много ми липсвате! Чакам ви безтърпеливо!

Целувки,
Ирис Хереси