Идеално дълъг мют

Снощи редактирах чудесна пиеса. Много ми се иска да ѝ ходя на премиера. (Дядо Коледа, ако ми четеш блога, моля това да ми донесеш тази година. Обещавам, че съм слушала) Тихо, сънливо и слънчево, днес звуча така:

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 17

В мировото движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми към една цел. Всяко действие във вселената е резултат на предшестващи причини, и в същото време е причина на последващи действия. Получава се една непрекъсната верига от причини и действия, които, като общ резултат, дават живота на самата Вселена.

Следващата година

Пожелавам си следващия рожден ден да го отбележа с парти в моята къща.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 11

Творец е оня, който създава прекрасни неща.

Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.

Критик е оня, който в друга форма или с нови средства изразява чувството си за прекрасното.

И най-висшата, и най-нисшата форма на критика е един вид автобиография.

Ония, които в прекрасното откриват грозота, са покварени без обаче да са обаятелни. Това е непростим недостатък.

Ония, които в прекрасното откриват нещо прекрасно, са културно издигнати хора. За тях все още има надежда.

Избраници са ония, за които прекрасното означава само Красота.

Не съществуват нравствени или безнравствени книги. Книгите са добре написани или зле написани. Това е всичко.

Враждебността на деветнайстия век към Реализма е гневът на Калибан, видял собствения с и образ в огледалото.

Враждебността на деветнайстия век към Реализма е гневът на Калибан, който не е видял собствения с и образ в огледалото.

Нравственият живот на човека е една от темите в творчеството на твореца, но нравствеността на изкуството се проявява в съвършеното използване на несъвършени средства..

Творецът не се стреми да докаже каквото и да било. Дори безспорните истини могат да бъдат доказани.

Творецът не е моралист. Морализмът у твореца е непростима маниерност на стила.

Творецът не бива да бъде обвиняван в болезненост. Творецът може да изобразява всичко.

Мисълта и Езикът са за твореца инструменти за творчество. Добродетелта и Порокът са за твореца материал за творчество.

От гледна точка на формата, първообраз на всички изкуства е изкуството на музиканта. От гледна точка на чувствата, първообраз на всички изкуства е изкуството на актьора.

Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл.

Ония, които се стремят да проникнат под външната форма, се излагат на опасност.

Ония, които тълкуват вътрешния смисъл, също се излагата на опастност.

Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.

Различните мнения за едно произведение на изкуството доказват, че то е оригинално, сложно и жизнено.

Дори когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си.

Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стаига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба.

Изкуството е напълно безполезно.

Оскар Уайлд

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 5+6

Идеализъм vs Скоростта на времето. Как да реша това неравенство така, че накрая аз да изляза победител?

Днес започнах курс за пречистване. Научих следните техники: клизма, повръщане и синусови промивки. Силно се надявам приложно да се окажат по-приятни, отколкото звучат. Обаче след месец трябва да съм станала супер красивата. Като за пред дипломантска комисия.

Сутринта изгледах Златните глобуси. Glee е готин сериал, но Modern family е далеч преди него (в личната ми класация) и останах доста разочарована, че беше с малко номинации и нищо не получи. Разни други непознати за мен шоута взеха призове. Вече съм свалила няколко от тях за промо. Но иначе, ето този чакам да пуснат:

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 4

Йога, грейпфрут с мед - така завършва денят ми. Едно спокойствие пропълзява под кожата. Мислите ми започват да се завръщат по-ясни и концентрирани от винаги. Тази вечер сънят идва навреме. Заспивам след чай с лимон, докато гледам това

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 3.0

Всички сме чели онези черни стастики, според които в понеделник се случват най-много инфаркти, инсулти, нервни кризи, пристъпи на агресия и други асоциални прояви. В този ден нивото на стреса е най-високо, а на хормоните на щастието - някъде към нулата. За да си наваксат, хората се тъпчат с шоколад. Следователно, понеделниците изобилстват и на нещастни преяли дебелаци.

Преди време майка ми, която е много умен и практичен човек, реши генерално този проблем като изтри всички понеделници от календара. Оттогава седмицата в нашето семейство започва винаги от вторник. Както и да го разглеждам, днес си беше традиционен нулев ден.

Денят в 30 секунди: отново проспах сутрешния блок на бтв, нова, бнт и на всички знайни и незнай кабеларки, които имат такива. получих изключително важната информация от един служител в мтел, че системата им е в постоянен срив и само от време на време работи. попаднах на продавач в магазин за компютри, който разбира от такива по-малко от мен (това ниво наистина мноооого трудно се постига). след като посветих незнайкото в проблема ми с блутута, той чистосърдечно и мигновено си призна, че няма идея за какво му говоря, но за да излезе от неловката ситуация ме попита дали ползвам софтуер на Nokia с устройството. аз веднага се заинтересувах дали това би помогнало на моя Samsung да преодолее комуникационните препятствия. разговорът рязко приключи.

след вечерната йога ми стана ясно, че срокът на годност на дясното ми коляно застрашително е наближил. утре ще ходя при Косьо, който щял да ми го ремонтира.

Снощи Никола, който ми е братовчед и на всичко отгоре е в сесия, ми даде много мъдър съвет: напиши, каза, някаква глупост там за начало, че да не ти стои празен листа да те плаши. След това продължихме, все едно нищо не е станало, да си разменяме линкове по скайпа докато той симулира учене, а аз - академично писане. Но днес отворих смело празния уърд и начатках с големи букви заглавието на дипломната. Почна се, връщане назад няма!

А, за малко да забравя! Днес звуча така:

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 2

Неделята е разположена в друга пространствено-времева система спрямо останалите дни от седмицата. Не знам дали сте забелязали, но масово неделните дни започват от обяд, изключвайки директно сутрешния часови пояс. Следователно, това е най-краткият ден в седмицата. Лицата, случките и събитията, участващи в него рядко са такива, каквито изглеждат.

В подкрепа на гореизложеното твърдение, моята неделя започна в 11:50. За да запазя обективността на разказа, ще отбележа алармата на телефона от 9:35, която завърши с падане от леглото и нараняване на излязлото от употреба преди 2 седмици дясно коляно. За щастие, екранът на компютъра, получил ритник по време на инцидента, се размина без сериозни физически и технически наранявания.

Денят премина в духа на абстрактно планирани срещи и наполовина изпълнени задачи. В момента стомахът ми изпитва тягостното чувство на кривота, предизвикано от чисто дизайнерското ми решение да закускообядовечерям наведнъж. Мисля, че следващият път, когато реша да ям ще е чак към сряда.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 1

Откакто се оттеглих от светския живот, за да пиша дипломна работа, мигом излекувах хроничното си безсъние. През годините съм пробвала различни видове приспивателни. Някои от тях хомеопатични, други синтетични, трети - смесени с алкохол. Но никое от тях не може да надмине ефекта на празната уърдовска страница с мигащ в очакване маркер. Достатъчно е само да кликна два пъти върху дипломния файл и клепачите ми започват да натежават до невъзможност, без значение кое време на денонощието е.

Днес денят ми започна в ранният предиобеден единайсти час. Към 12 вече бях заела общоприетата за будно състояние вертикална позиция на тялото и пиех кафе. Към 13ч. сутрешната ми свежест беше започнала да повяхва и се появиха първите мазни кичури в косата ми. Към 15ч. ми стана ясно, че пролетното време навън е далеч по-подходящо за разходка, отколкото за писане на дипломни работи.

Излязох с идеята да звънна на един приятел да пием кафе. Но точно тогава видях сергия с лемони. Купих си три и забравих за приятеля. След това реших проблема с преноса на данни (егати колко сложно го казах, все едно знам кво означава) от телефона към компютъра (и обратно) като си взех някакво устройство. Сега имам проблем с устройството.

Купих си лак за нокти, който в последствие се оказа, че е подходящ за основа или дори за топ, но за соло хич не го бива. Заедно със съня, пребоядисването на нокти е много ползотворна дейност, която горещо препоръчвам на всички бъдещи дипломанти, без оглед на пол и възраст.

Утре съм се уговорила да пия кафе с този приятел, който забравих заради лемоните и да обядвам китайско с един случаен непознат, който ме заговори днес във фейсбук. Мисля, че не е нужно да обяснявам, че неделята е неподходящ ден да започнеш да пишеш дипломна работа, понеже е краят на седмицата. (Тук редакторът ми прави бележка, че всъщност било нужно да се дават обяснения) Добре де, обяснявам: неделята е неподходящ ден да започнеш да пишеш дипломна работа, понеже е краят на седмицата. А както е известно, началата са особена материя, която не бива да започваш от края.

За финал на днешния журнал, една сентенция, над която да поразсъждавате до понеделник: всяка добра дипломна работа започва с плодов пилинг на лицето.

New Collection

Витрините са облепени. Новата колекция настъпи. Лятото събира последните сергии със сладолед и загорели голи гърбове и се приготвя да отпътува. Извеждам на разходка сандалите си и краката ми измръзват. Време е. Обувам боти, тези непораснали ботуши, слагам шал и излизам да посрещна новия сезон. София тази година е по-любима от всякога. Време е. Новата селекция е тук.

Нощта

Имам си нова тераса. Тази не я деля с никой. Пространствата тук са по-малки и съседите надничат едни на други в домовете. Имаме оперна певица в квартала. В момента се разпява. Не е лошо. Имаме също и барабанист.

Вечер, когато не мога да заспя, излизам на терасата да се разхладя. Вижда се парче небе и няколко звезди. Върхът на една бреза мързеливо се протяга над покрива на кооперацията отсреща. Почти тихо е. Чувам кварталът как диша. Заслушвам се в сънищата. Всеки с различен ритъм. Ето го, идва и моят...тади-да-дам тади-та-там...

Клонинги

Всички сме обикновени и си приличаме. И най-голямото събитие е, когато станеш специален и единствен за някого...

Mission London

Харесвам теб

Странен си. Никога не те разбирам. Не знам дали си тъжен, щастлив или нещо те боли.

Подозирам, че си глупав. Вероятно гениален.

Когато си с мен е същото като да съм сама. Но ти присъстваш.

Неспособен да мълчиш. Можеш да говориш 40 минути и да кажеш нищо. Засичала съм те с часовник.

Изключвам звука ти наум и наблюдавам. Как устата ти произвежда безброй от тихи мисли. Може би ми крещиш. Не знам, нали си ми без звук.

Обичам, когато кривият ти кучешки зъб закача долната устна. Оставя малка червена бразда върху нея. Гледам я под микроскоп.

Не искам да те целувам. И ти мен също. Това най-много харесвам в теб.

Ако те срещна на улицата не те поздравявам, не те познавам дори. А след това само мисля за теб.

Харесвам обикновеното кафяво на очите ти и двете слънчеви петна в тях, които изгряват дори и през зимата, дори и в 2 след полунощ.

Не четеш книги. Казваш, че те изморяват. Предпочиташ филмовия наратив.

Последният път се сви насън до мен. Като огромен ембрион. Дали пък не сънуваше кошмар?

Най-много с теб обичам да си мълча.

Дни

Най-обичам дните, в които се скривам в леглото с чаша чай и книга. Днес не е типичен такъв. Имам цял лист задачи за изпълнение. Но съм натиснала PAUSE точно в този момент и лекувам кашлицата си с "Милостта..." на Виргиния Захариева. При мен е слънчево. А при вас как е времето? Е, хайде, PLAY...

Бог обича тройките

Три портокала си стоят в квадратната чиния на масата в кухнята. Стоят си и тихичко оранжевеят. Наблюдават зеленооко с откъснатите си гръцки опашки. Мислят си нищо. Идеалната зимна мисъл...

Евтина римувка

Поникнал си във мен

И там невидим разцъфтяваш

Не си роден за мен

Моя тайна ти оставаш

http://en.tackfilm.se/?id=1263759500304RA44

My sis

Pipilotti Rist